Читать «Ваканцията на мистър Ледбетър» онлайн - страница 9

— Бихте ли ми позволили…

— Плещиш, като че ли си истински проповедник, проклет да съм, ако не приличаш. От всички крадци ти си най… Стига! Не, няма да ти позволя. Няма време. Ако вземеш отново да плещиш, ще те застрелям право в корема. Ясно ли е? Но сега вече се сетих, сетих се! Мой човек, това, което трябва първо да сторим, е едно претърсване за скрито оръжие, едно претърсване за скрито оръжие. И внимавай тук! Кажа ли да направиш нещо, без приказки — прави го бързо.

И много обмислено и предпазливо, с пистолет постоянно насочен към главата на мистър Ледбетър, едрият човек го накарал да се изправи и го претърсил за оръжие.

— Че какъв крадец си ти! — рекъл той. — Ти си чист любител. Нямаш даже джоб за пистолет отзад на панталоните. Наистина нямаш! Млъкни сега!

Щом решил какво да прави, едрият човек накарал мистър Ледбетър да си свали сюртука, да навие ръкавите на ризата си и без да сваля револвера от едното му ухо, го принудил да продължи опаковането, прекъснато с появяването му. От гледна точка на едрия човек било очевидно, че това е единственото разрешение, защото ако той се заемел с пакетирането, трябвало да остави револвера. И така за златото на писалището трябвало да се погрижи мистър Ледбетър. Това нощно пакетиране било необикновено. Намерението на едрия човек било да направи златото колкото може по-незабележимо, като разпредели тежестта му из целия багаж. Тежестта съвсем не била малка. Там имало, според мистър Ледбетър, общо около 18 хил. златни лири стерлинги в черната чанта и на масата. Имало също и много пачки банкноти от по 5 лири стерлинги. Мистър Ледбетър завил в хартия всяко руло от по 25 лири стерлинги. Част от рулата били разположени удобно в кутии за пури и разпределени из един пътнически куфар, кожена туристическа чанта и една кутия за шапки. Около 600 лири стерлинги отишли в тенекиена кутия за тютюн и в един несесер. Едрият човек сложил в джоба си 10 лири стерлинги в злато и известно число банкноти от по 5 лири. От време на време той ругаел мистър Ледбетър, че е пипкав, и го подканял да бърза. На няколко пъти се обърнал за сведение към часовника на мистър Ледбетър. Мистър Ледбетър пристегнал каишките на куфара и чантата и върнал ключовете на собственика. Тогава било дванадесет без десет. Едрият човек го накарал да седи на туристическата чанта, докато ударило полунощ, а той седнал на благоразумно и безопасно разстояние на куфара и чакал, хванал удобно револвера. Сега човекът изглеждал не така агресивен, и след като наблюдавал известно време мистър Ледбетър, направил няколко забележки.

— От вашия изговор заключавам, че сте човек с известно образование — казал той, като си палел пурата. — Не, не започвайте пак с вашите обяснения. Както мога да заключа по лицето ви, те ще бъдат многословни, а аз съм твърде стар лъжец, за да се интересувам от лъжите на другите. Вие сте, както казах, образован човек. Добре правите, че се обличате като свещеник. Дори сред образовани хора можете да минете за енорийски.