Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 34

— И какво направи?

— Престорих се, че не зная нищо. Казах, че доколкото си спомням, си споменала, че ще посетиш някаква приятелка в Уимбълдън.

— А защо в Уимбълдън?

— Това беше първото, което ми дойде на ума.

— Добре. Ще гледам да измисля нещо — въздъхна Елвира. — Може би някоя стара гувернантка, която живее в Уимбълдън. Цялото това суетене толкова обърква нещата. Надявам се, че братовчедката Милдред не е била достатъчно глупава да отиде в полицията.

— Прибираш ли се сега?

— Не веднага. Първо имам да свърша доста неща.

— Беше ли в Ирландия? Всичко наред ли е?

— Научих каквото исках.

— Гласът ти не звучи добре.

— Самата аз не съм добре.

— Не мога ли да ти помогна, Елвира? Да направя нещо?

— Никой не може да ми помогне… Това е работа, която трябва да свърша сама. Надявах се, че нещо не е истина, но то се оказа вярно. Не зная какво да правя.

— В опасност ли си, Елвира?

— Не прави мелодрами, Бриджит! Ще трябва да съм предпазлива. Това е всичко. Трябва да бъда много предпазлива.

— Значи си в опасност?

След кратка пауза Елвира отговори:

— Мисля, че си въобразяваш разни неща. Това е всичко!

— Какво смяташ да правиш с гривната, Елвира?

— Няма страшно. Уредих да взема в заем пари и ще отида да я откупя. След това ще я върна на Болард.

— Мислиш ли, че те ще… Не, мамо, от пералнята. Казват, че не си изпратила чаршафите. Да, мамо, ще им кажа. Добре…

На другия край на линията Елвира се намръщи и постави слушалката обратно. Отвори чантичката си, извади пари, преброи монетите, които й бяха нужни и пусна една в апарата. Когато набра искания номер, тя натисна бутона и заговори, едва поемайки си дъх:

— Ало, братовчедке Милдред! Да, аз съм… Много съжалявам… Да, зная… е, ходих в… да, при старата Меди, познаваш нашата стара мадмоазел… Да, написах ти картичка, но забравих да я пусна. Още е в джоба ми… Разбираш ли, беше болна и нямаше кой да се грижи за нея, затова отидох да видя дали е оздравяла. Да, щях да ходя у Бриджит, но това промени нещата… Не разбирам какво си си помислила. Някой трябва да е объркал… Да, ще ти обясня, когато се върна… да, днес след обяд. Не, ще почакам да видя сестрата, която се грижи за старата Меди… е, не точно сестра. Нещо подобно… Не иска да ходи в болница… Съжалявам, наистина много съжалявам. — Тя остави слушалката и въздъхна: — Ако само не трябваше да се изричат толкова много лъжи.

Излезе от телефонната кабина и забеляза големия плакат до будката за вестници, който гласеше:

„ГОЛЯМ ОБИР ВЪВ ВЛАКА. ИРЛАНДСКАТА ПОЩА НАПАДНАТА ОТ БАНДИТИ“.

II

Мистър Болард се занимаваше с един клиент, когато вратата се отвори. Той погледна и видя влизащата Елвира Блейк.