Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 32
Агата Кристи
— Стая номер 19 — си каза доволен свещеникът. — Точно така. Чудесно е, че не трябва да си търся хотел: Казват, че сега били много препълнени. Да, Едмънд го каза тази вечер в Атенеум. Много трудно си намерил стая.
Доволен от себе си и от предвидливостта да си запази стая предварително, отецът остави кърито, плати и отново излезе на Кромуел Роуд.
Малко скучно му се струваше да се прибере, след като трябваше да е в Люцерн и да говори по най-различни интересни проблеми. Погледът му бе привлечен от рекламите на някакво кино: „Стените на Йерихон“. Заглавието изглеждаше подходящо. Любопитно беше да се види дали е спазена библейската точност.
Купи си билет и потъна в мрака. Филмът му хареса, въпреки че нямаше връзка с библейската история. Дори Исайя беше пропуснат. Стените на Йерихон изглежда бяха символ в разказа за сватбената клетва на някаква дама. След като стените се разрушаваха няколко пъти, красивата звезда срещна мрачния и груб герой, когото тайно обичаше и те двамата решиха да построят стените отново, така че да издържат по-дълго на изпитанията на времето. Не беше филм, създаден за някой стар свещеник, но отец Пенифадър го хареса много. Не беше от филмите, които гледаше често и почувствува как познанията му за живота се разширяват. Филмът свърши, лампите светнаха, изсвирен бе националният химн и отец Пенифадър потъна в светлините на Лондон, донякъде утешен заради тъжните събития от по-ранната част на вечерта.
Беше приятна вечер и той се запъти пеша към хотел Бъртрам, след като преди това се качи на автобус, който го закара в обратна посока. Когато пристигна, беше полунощ. В полунощ хотел Бъртрам запазваше красивата си декорация. Асансьорът беше на горния етаж в затова отецът се изкачи по стълбите. Когато стигна до стаята си, пъхна ключа в бравата и влезе.
Той видя вдигнатата ръка много късно…
Пред очите му блеснаха звезди…
Глава 8
Ирландската поща пристигна през нощта или по-точно в здрача на ранната утрин.
Дизеловата машина изсвири предупредително на равни интервали. Движеше се с повече от осемдесет мили в час. Пристигна навреме.
След това доста внезапно удариха спирачките и скоростта намаля, колелетата изскърцаха, задирайки в метала. По-бавно… по-бавно… Кондукторът подаде глава от прозореца, забелязвайки червения сигнал далече напред и влакът спря. Някои от пътниците се събудиха, повечето — не.
Стресната от внезапното спиране, възрастна дама отвори вратата и погледна в коридора. Недалеч от нея бе отворена една от външните врати. Възрастен духовник с гъста бяла коса се катереше по стъпалата. Тя си помисли, че е слязъл на линията да види нещо. Утринният въздух беше доста хладен. Някой от края на коридора каза: „Само сигнал“. Възрастната дама се прибра в купето си и отново се опита да заспи.
По-далеч, срещу влака, тичаше някакъв мъж с фенер. Огнярят слезе от локомотива. Човекът от охраната, който бе слязъл от влака се присъедини към него. Мъжът с фенера приближи и каза задъхан:
