Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 36

В този момент той седеше зад голямо махагоново бюро в хубавата си стая на първия етаж и разговаряше любезно с един унил клиент. Ричард Еджъртън беше хубав мъж, висок и чернокос, с едва прошарени слепоочия и много будни сиви очи. Съветите му биваха винаги добри, макар че рядко подбираше думите си.

— Съвсем искрено казано, Фреди, нямаш никакви доводи. Не и с тези писма, които си написал.

— Не мислиш ли…? — промърмори Фреди.

— Не — отсече Еджъртън. — Единствената надежда е всичко да се уреди извън съда. Иначе може да излезе, че ти самият може да бъдеш подведен под отговорност.

— О, внимавай, Ричард! Отиваш твърде далече.

Телефонът върху бюрото на Еджъртън иззвъня. Той взе слушалката с гримаса.

— Мисля, че ви казах да не ме безпокоите!

От другата страна се чу неясен отговор.

— О, да, да, разбирам! — рече Еджъртън. — Помолете я да почака.

Той остави слушалката и отново се обърна към нещастния си клиент.

— Виж, Фреди! Аз познавам закона, а ти — не. Попаднал си в неприятна каша. Ще направя всичко, за да те измъкна, но това ще ти струва доста. Съмнявам се дали ще склонят на по-малко от дванадесет хиляди.

— Дванайсет хиляди! — Нещастният Фреди бе ужасен. — О, но аз ги нямам, Ричард.

— Е, тогава ще трябва да ги намериш… Винаги се намира начин. Ако тя се съгласи на дванадесет хиляди, имаш късмет, но ако упорства, ще ти струва доста повече.

— Вие адвокатите всички сте акули! — извика Фреди, изправи се и заяви: — Добре, по дяволите, направи всичко, което можеш за мен, Ричард, стари приятелю.

И той излезе, като поклащаше тъжно глава. Ричард Еджъртън прогони Фреди и неговите истории от ума си, като се замисли за следващия си клиент.

— Нейно благородие Елвира Блейк — си каза той тихо. — Какво ли ще иска? — Той вдигна слушалката. — Лорд Фредерик си отиде. Повикайте мис Блейк!

Докато чакаше, той си направи малки изчисления. Колко ли години минаха от…? Трябва да е 15 — 16-годишна… дори може би и повече. Времето върви толкова бързо… Дъщерята на Конистън и на Бес, помисля си той. Чудя се на кого ли прилича.

Вратата се отвори, служителят съобщи за мис Блейк и момичето влезе в стаята. Еджъртън стана от стола и се приближи към нея. По външност тя не приличаше на никого от родителите си. Висока, слаба, много руса, с цвета на Бес, но без нейната жизненост, малко старомодна, въпреки че не можеше да се твърди със сигурност, тъй като в момента бяха модни набори и рюшове.

— Е — каза той като се ръкуваше с нея, — това е изненада. Последният път, когато ви видях, бяхте единадесетгодишна. Елате и седнете тук.