Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 29

— Няма да отидат в полицията, Бриджит. Сигурно няма, ако си помислят, че съм я взела аз.

— Искаш да кажеш…?

— Както ти казах, когато навърша двадесет и една година, ще разполагам с много пари. Ще имам възможност да купувам от тях много скъпоценности. Няма да направят скандал. Отивай и бързо донеси парите. След това иди до Еър Лингъс и купи билета, а аз трябва да хвана такси до Прюниър. Закъснявам вече с десет минути: Утре сутринта в десет и половина съм у вас.

— О, Елвира! Предпочитам да не поемам такива ужасни рискове — изпъшка Бриджит.

Но Елвира вече бе спряла едно такси.

II

Мис Марпъл прекара много приятно времето си в Робсън и Клийвър. Освен скъпите, но хубави чаршафи, които купи — тя харесваше ленените чаршафи, защото бяха плътни и хладни — позволи си също и доста много кърпи за чаши, обшити с червено. Наистина беше много трудно да се намерят истински кърпи за чаши. Предлагат ви приличащи на покривки кърпи с щампосани репички и лук, айфелови кули или Трафалгар Скуеър или пък с лимони и портокали. След като даде адреса си в Сейнт Мери Мийд, мис Марпъл хвана автобуса, който я заведе в магазините Арми Енд Нейви.

Лелята на мис Марпъл ги бе посещавала преди много години. Разбира се, сега те не бяха същите. Мис Марпъл отново се замисли за леля Хелън, която си търсеше определен продавач в магазина, седеше удобно в креслото си, носеше боне и нещо, което наричаше черна поплинена мантия. После цял час никой не бързаше и леля Хелън си измисляше всички възможни стоки, които можеше да купи и да прибере, за да ги използва по-късно. Купуваше всичко за Коледа и дори за Великден. Малката Джейн започваше да нервничи и я изпращаха да разглежда сервизите просто за удоволствие.

След като привършеше с покупките си, леля Хелън задаваше въпроси за майката на избрания от нея продавач, за жена му, втория му син и балдъзата. След като прекарваше много приятна сутрин, леля Хелън казваше игриво: „Какво ще каже малкото момиче за една лека закуска?“ После се качваха с асансьора на четвъртия етаж и закусваха, завършвайки с ягодов сладолед. След това си хапваха крем с кафе и шоколад и си отиваха.

Разбира се, магазините Арми Енд Нейви се бяха променили много. Сега те бяха много по-различни от преди. Бяха по-весели и много по-светли. Въпреки че мис Марпъл гледаше към миналото с усмивка, не можеше да не забележи придобивките на настоящето. Все още имаше ресторант и мис Марпъл реши да обядва тук.

Докато разглеждаше грижливо менюто и решаваше какво да си поръча, тя огледа залата и повдигна вежди. Какво необичайно съвпадение! Тук се намираше жената, която не бе виждала никога преди това, с изключение на предишния ден, въпреки че беше срещала много нейни снимки по вестниците — на конни състезания, в Бермуда или до собствения й самолет или кола. Невероятно място. Не знаеше защо, но не можеше да свърже Бес Седжуик с ресторанта на магазина. Нямаше да се учуди, ако я видеше да излиза от някой вертеп в Сохо или от Ковънт Гардън Опера с вечерна рокля и диамантена диадема. Обаче не и на това място, което в представите на мис Марпъл бе свързано с военните и техните жени, дъщери, лели и баби. И все пак Бес Седжуик бе тук, както винаги много елегантна в тъмния си костюм и смарагдена блуза, обядвайки на една каса с някакъв мъж. Млад мъж с дълго ястребово лице, облечен в черно кожено яке. Бяха се навели напред, говореха оживено и пълнеха устата си сякаш без да ги интересува какво ядат.