Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 11

Асансьорът слезе и униформеният мъж на средна възраст отвори вратата. За изненада на мис Марпъл пасажерката, слизаща отгоре, беше Бес Седжуик, която бе видяла да се изкачва само преди една-две минути.

И тогава Бес Седжуик се спря като закована, с един крак във въздуха, с внезапност, която учуди мис Марпъл и я накара също да се спре. Бес Седжуик се бе втренчила над рамото на мис Марпъл така съсредоточено, че старата дама също обърна глава.

Портиерът току-що бе отворил двете крила на въртящата се врата и ги придържаше, за да позволи на две жени да влязат във фоайето. Едната беше на средна възраст, изглеждаше така, сякаш винаги се безпокои за нещо и носеше съвсем неподходяща виолетова шапка с цветя, а другата беше стройно момиче на седемнадесет или осемнадесет години, облечено просто, но изискано, с дълга, права и гладка коса.

Бес Седжуик се съвзе, завъртя се рязко и отново влезе в асансьора. Когато мис Марпъл я последва, тя се обърна към нея и се извини:

— Прощавайте. Почти връхлетях върху вас. — Имаше топъл и приятен глас. — Току-що си спомних, че съм забравила нещо… Звучи глупаво, но всъщност не е.

— Вторият етаж ли? — попита операторът.

Мис Марпъл се усмихна и кимна, приемайки извинението, излезе и се запъти към стаята си, като с удоволствие премисляше малките незначителни проблеми, както беше свикнала.

Например това, което лейди Седжуик бе казала, не беше вярно. Тя току-що се бе качила в стаята си и вероятно тогава си бе „спомнила, че е забравила нещо“ (ако въобще в това изявление имаше и капка истина) и бе слязла долу да го вземе. Или може би бе слязла, за да се срещне с някого или да потърси някого. Но ако беше така, това, което бе видяла при отварянето на вратата на асансьора, я беше обезпокоило и стреснало и тя веднага се бе пъхнала отново в асансьора и се бе изкачила горе, сякаш да избегне срещата с някого, когото бе видяла.

Това сигурно бяха новите посетителки. Възрастната жена и момичето. Майка и дъщеря? Не, помисли си мис Марпъл. Не са майка и дъщеря.

Дори и в хотел Бъртрам могат да се случват интересни неща, помисли си доволно мис Марпъл.

Глава 3

— Полковник Лъском?

На рецепцията стоеше жената с виолетовата шапка. Мис Гориндж се усмихна и пиколото, застанал до нея, веднага бе изпратен, но не стана нужда да изпълни нареждането, тъй като в този момент самият полковник Лъском влезе във фоайето и бързо се отправи към тях.

— Здравейте, мисис Карпентър! — поздрави той учтиво и се обърна към момичето. — Скъпа моя Елвира, — взе той двете й ръце в своите, — добре, добре, това е много добре. Чудесно… чудесно! Елате да поседнем. — Той ги заведе до столовете и ги настани. — Добре, добре — повтори той, — това е прекрасно!

Усилието, което правеше, беше видимо, както и липсата на непринуденост. Трудно можеше да продължи с „колко е хубаво“. Двете дами не му помагаха особено. Елвира се усмихваше много мило. Мисис Карпентър се засмя безсмислено и приглади ръкавиците си.