Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 9

Но тя несъмнено беше тук. Едва ли минаваше и месец без лицето на Бес Седжуик да се появи на страниците на модните списания или в пресата. И ето я тук от плът и кръв — пуши цигара с бързи, нетърпеливи жестове и гледа учудено големия чаен поднос пред себе си, сякаш никога по-рано не е виждала подобно нещо. Беше си поръчала (мис Марпъл присви очи и се вгледа — намираше се доста далеч), да, понички. Много интересно.

Докато мис Марпъл я наблюдаваше, Бес Седжуик смачка цигарата в чинийката си, взе една поничка и отхапа голям залък. По брадичката й потече истински ягодов конфитюр. Бес отхвърли назад глава и се засмя — един от най-силните и весели звуци, които бяха звучали във фоайето на хотел Бъртрам от доста време.

Хенри веднага се озова до нея и предложи малка изящна салфетка. Тя я взе, избърса брадичката си с припряността на ученичка и възкликна:

— Това наричам истински понички. Вълшебни.

Тя остави салфетката върху подноса и стана. Както винаги, всички погледи бяха приковани върху нея. Бе свикнала с това. Може би й харесваше, а може би вече не го забелязваше. Заслужаваше си да я гледа човек — по-скоро забележителна, отколкото красива. Изключително светла платинена коса падаше равна и гладка върху раменете й. Костите на главата и лицето й бяха изящни. Носът беше леко орлов, очите — дълбоко разположени и с истински сив цвят. Имаше широка уста на родена комедиантка. Роклята й се отличаваше с простота, която объркваше повечето мъже. Изглеждаше като груб сак без всякакви орнаменти и без забележими басти или шевове. Обаче жените знаят по-добре. Дори провинциалните стари дами от хотел Бъртрам знаеха с положителност, че роклята е много скъпа.

Когато прекосяваше хола към асансьора, тя мина съвсем близо до лейди Селина и мис Марпъл и кимна на първата.

— Здравейте, лейди Селина! Не съм ви виждала в Крафтс. Как са Борзоа?

— За бога, какво правите тук, Бес?

— Просто съм отседнала тук. Току-що пристигнах от Лендс Енд с кола. Четири часа и три четвърти. Не е лошо.

— Някой ден ще пребиете себе си или някой друг.

— О, надявам се, че няма.

— Но защо сте отседнали тук?

Бес Седжуик хвърли бърз поглед наоколо. Изглежда, че съзря обекта и го показа с иронична усмивка.

— Някой ми каза, че трябвало да опитам. Мисля, че са прави. Току-що си хапнах от най-прекрасните понички.

— Скъпа моя, тук имат също така и истински кифлички.

— Кифлички — изрече лейди Седжуик замислена. — Да… — изглежда обмисляше положението. — Кифлички!

Кимна и продължи към асансьора.

— Необикновено момиче — заяви лейди Селина. За нея, както и за мис Марпъл, всяка жена под шейсетте беше момиче. — Познавам я от дете. Никой не можеше да се справи с нея. Когато беше на шестнадесет години избяга с един ирландски коняр. Успяха да я върнат навреме или може би не съвсем навреме. Както и да е, него подкупиха, а нея омъжиха благополучно за стария Конистън — трийсет години по-възрастен от нея и ужасен стар развратник, доста луд по нея. Обаче това не продължи дълго. Тя избяга с Джон Седжуик. Това можеше да е за добро, ако той не си бе счупил врата при едно препускане с препятствия. След това се омъжи за Риджуей Бекер, собственик на яхти от Америка. Разведоха се преди три години и чувах, че се захванала с някакъв автомобилен състезател — поляк или нещо подобно. Не зная дали е омъжена или не. След развода с американеца отново започна да се нарича Седжуик. Дружи с най-невероятни хора. Казват, че вземала наркотици. Не зная, не съм сигурна.