Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 12

— Добре ли пътувахте?

— Да, благодаря — отговори Елвира.

— Нямаше ли мъгла или нещо подобно?

— О, не.

— Полетът ни трая пет минути по-малко — каза мисис Карпентър.

— Да, да. Добре, много добре — той си възвърна хладнокръвието. — Надявам се, че това място ще ви хареса.

— О, сигурна съм, че е много приятно — каза мисис Карпентър топло, като се огледа наоколо. — Много е удобно.

— Боя се, че е доста старомодно — рече полковник Лъском с тон на извинение. — Твърде много стари хора. Няма… хм… танци или нещо подобно.

— Да, предполагам, че няма — съгласи се Елвира.

Тя се огледа наоколо, без да показва някакви чувства. Изглеждаше невъзможно човек да свърже хотел Бъртрам с танци.

— Страхувам се, че има доста старци — повтори полковник Лъском. — Може би трябваше да те заведа на по-модерно място. Не разбирам много от тези неща.

— Много е приятно — заяви Елвира учтиво.

— Само за няколко нощи — продължи полковник Лъском. — Смятам тази вечер да отидем на представление. Мюзикъл… — Той изрече думата колебливо, като че ли не беше сигурен дали употребява правилния термин. — „Отрежете си косите, момичета!“ Надявам се, че сте съгласни?

— Колко хубаво! — възкликна мисис Карпентър. — Ще бъде чудесно, нали, Елвира?

— Прекрасно — каза Елвира без въодушевление.

— А след това вечеря в Савоя?

Ново възклицание от страна на мисис Карпентър. Поглеждайки към Елвира, полковник Лъском се развесели. Помисли си, че Елвира е доволна, макар и решена да не изразява нищо повече от учтиво одобрение пред мисис Карпентър. Не я обвинявам, каза си той, като се обърна към мисис Карпентър:

— Може би искате да видите стаите си… да видите дали са хубави и тъй нататък.

— О, сигурна съм, че са хубави!

— Е, ако има нещо, което не ви харесва, ще ги накараме да ги сменят.

На рецепцията мис Гориндж любезно ги поздрави. Номера 28 и 29 на втория етаж, свързани с баня.

— Ще се кача горе да разопаковам багажа — каза мисис Карпентър. — Елвира, може би ще си побъбрите малко с полковник Лъском.

Такт, помисли си полковник Лъском. Може би малко очебийно, но все пак ще се отърват от нея за известно време, въпреки че не знаеше за какво да бъбри с Елвира. Много добре възпитано момиче, но той не бе свикнал с момичета. Жена му беше починала при раждане и детето, момче, бе отгледано от семейството й, докато една от по-големите му сестри бе дошла при него да се грижи за къщата. Синът му се бе оженил и бе в отишъл да живее в Кения и полковникът имаше внуци на единайсет, пет и две и половина години. Когато го посетиха последния път, той ги развличаше с разговори за футбол, космос и електрически влакове и ги люлееше на коленете си. Лесно. Обаче млади момичета?

Той запита Елвира дали иска нещо за пиене. Щеше да й предложи битер лимон, сода или оранжада, но Елвира го удиви.

— Благодаря. Бих взела един джин с вермут.

Полковник Лъском я изгледа недоверчиво. Той предполагаше, че момичетата на… на колко ли беше… (Шестнадесет? Седемнадесет?)… наистина пият джин с вермут. Обаче се успокои, че Елвира знаеше така да се каже, как да си сверява часовника и поръча джин с вермут и сухо шери-бренди.