Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 79

Нов залп от изстрели!

Из стаята полетя още стъкло!

Помислих, че вероятно Торпедо вече стреля с пистолета на убитото ченге.

Изстрелите спряха.

— Някой да е наранен? — изпищя Бум-Бум.

— Аз не съм — каза д-р Прайс, като пропълзя по-навътре под леглото. — Мина само през сакото ми.

Една от сестрите се вдигна. Тя изпищя!

Другата застана на колене и погледна. Извика:

— Д-р Грейвз е ранен.

Съвсем леко раздвижване на екрана на Хелър привлече погледа ми. Беше вдигнал поглед нагоре. Прозорец на болница! Той беше отвън! Пълзеше през храсталака!

Вбесих се! Мръсният подлец не беше заловен!

Вероятно от предпазливост беше останал отвън и беше пуснал Бигс да влезе сам!

Застанала на колене до края на леглото, едната сестра каза:

— Д-р Грейвз е мъртъв!

Бигс промърмори от пода:

— Надявам се Младши да е наред.

С очи на нивото на дъските графиня Крек погледна Бигс.

— Младши? Искате да кажете, че моят любим е отвън?

— Той виде некаква френска кола в храстите и помисли, че Харви Лий е дошъл насам — отговори Бигс. — Мен ме изпрати вътре.

Графиня Крек се вдигна на колене и тръгна към вратата.

Бум-Бум я сграбчи и натисна надолу.

— Не правете това, мис Джой. Отвън теренът може да гъмжи от скапани стрелци, а вие нямате каска.

— Господи — изстена Стоунуол Бигс, — след сичко това се надевам, че не са убили Младши! Още си немам ново съдилище!

Глава четвърта

От тъмнината на нощта през разбития прозорец прогърмя звукът на мегафон.

— Излизайте оттам с вдигнати ръце!

— Боже мой — каза Стоунуол Бигс, — началник Фог! — Той повиши гласа си до яростен крясък: — „Бибипан“ глупак такъв! Спрете стрелбата!

Мегафонът изрева:

— Мястото е обградено. Хвърлете оръжието си през прозореца и излезте бавно с вдигнати ръце!

Бигс изрева:

— „Бибипка“ му, Фог! Тука е Бигс! Тука нема никого! Току-що убихте д-р Грейвз!

Една сестра изпищя:

— Прав е!

Завъртях екрана на Хелър така, че да го виждам по-добре. Той беше в храсталака. Гледаше гърбовете на трите ченгета и Харви Лий! От другата им страна беше болницата. Хелър държеше в ръка онзи голям луксозен автоматичен пистолет „Лама 45“, насочен точно между плешките на началник Фог!

Отвътре Бигс крещеше:

— Какво, по дяволите, правите?

Началник Фог отмести пушката си и вдигна мегафона.

— Изпълняваме си дълга. Преследваме онзи престъпник, който беше с теб!

— Тука нема никакъв престъпник! — изкрещя Бигс.

— Не можеш да ни заблудиш, Стоунуол. Видяхме го точно там с гръб към прозореца!

— „Бибипан“ глупак такъв! — извика Бигс. — Това беше д-р Прайс и съсипахте сакото му! Измитайте се оттук!

— Недей така, Бигс. Укриваш престъпник и беглец там вътре. Миналата година той преби две ченгета. Тази вечер е направил същото и е откраднал още една кола от Харви Лий. Имаме свидетели и можеш да станеш съучастник! Прати го навън или пак ще започнем да стреляме!

Хелър се беше придвижил напред. Нямаше начин, по който можех да ги предупредя. Вече беше на по-малко от два фута от гърба на Харви Лий, който пък беше зад гърбовете на началника и двамата офицери.

Изведнъж ръката на Хелър се стрелна и сграбчи Лий. С един скок вече държеше Лий пред себе си като прикритие. Търговецът на употребявани коли извика, защото някаква нервна точка му беше натисната.