Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 134
Рон Лафайет Хаббард
— Можеш да ми покажеш къде е телефонът. Барманът издърпа един телефон с дълъг кабел до масата.
— Виждам, че имате някаква система за промъкване на пазара. Ще направите още една хилядарка?
— Имам идея как да ударя един джакпот — каза Хелър.
— Да, СЪР! Обещавам да не слушам много.
Хелър набра номера. От другата страна се чу:
— Таксиметрова компания „Риъли Ред“.
— Чувате ли ме? — попита Хелър. — Морги Масакурович върна ли се вече на работа?
— О, не бих ви препоръчал, сър. Лекарят каза…
— Зная всичко за възпалението на очите му — каза Хелър. — За нищо друго не слушам напоследък! Можете ли да ме свържете?
— Не директно. Но той се върна на работа.
— Кажете му да разтовари каквито пътници има и да дойде до бар „Борсов агент“ на улица „Чърч“. Кажете му, че Клайд Бероу страшно се нуждае от него и то веднага!
Диспечерът каза, че ще направи това и затвори.
Клайд Бероу? Той беше един прословут гангстер през трийсетте! Тогава си спомних, че Морти Масакурович познаваше Хелър под това име.
— Разбирам — каза барманът. — Смятате да направите мръсен номер на някое брокерско бюро заради вътрешната информация. Умно.
— Да — каза Хелър. — Смятам да извърша убийство.
Замръзнах. Това вече беше третият път, в който той заплашваше с отмъщение. Въобще не беше типично за него да се държи по този начин. Знаех много добре какво ме глождеше през цялото време. Хелър щеше да тръгне да убива МЕН!
Побързай, Графърти!
Хелър изпи „Севън Ъп“-а си и изяде сандвича с пастърма.
Вратата се отвори с трясък и влезе Морти Масакурович. Удари една маса, отскочи от нея, удари се в барплота.
— Насам — каза Хелър.
Морти имаше превръзки през очите си и гледаше само през една пролука.
— Здрасти, приятел — каза той, като гледаше в друга посока.
Хелър си взе рестото и даде на бармана двайсет долара заради притеснението. Той насочи Морти навън. Таксито беше паркирано с двете гуми върху тротоара. Хелър го бутна на предната седалка до шофьорското място.
— Морти, загазил съм — каза Хелър, като се настани зад волана.
— Не е ли така с всички ни — попита Морти. — Аз се разорявам. Едип тъп мексиканец ме удари в лицето с някакъв тежък боздуган и вече цяла седмица съм извън строя.
— Зная. Опитвам се да те намеря от два дни.
— Изключили са телефона ми за неплатена сметка — каза Морти. — „Бибипаната“ компания даже не искаше да ми даде таксито тази сутрин, докато не посиних окото на диспечера. Никога не ослепявам толкова, че да не мога да ударя това, към което се целя. Та кого караш сега, приятел?
— Точно в момента тебе — отвърна Хелър.
Той изстреля червеното такси от бордюра.
Изругах. Не беше погледнал номера му, а градът гъмжеше от червени таксита. Слушах внимателно, за да разбера посоката им.
Хелър спря. Всичко, което виждах, бяха стълбове и калдъръми. Къде, по дяволите, се намираха?
— Сега, Морти — каза Хелър. — Преди време е била поръчана цяла върволица таксита. — И той му даде точната дата и място, откъдето бяха наети. —
