Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 106

Цялата ми самоувереност започна да се връща на потоци. Бях спасил положението! Роксентър можеше без проблеми да си замърсява околната среда колкото му душа иска. Земята можеше по каналния ред да отиде по дяволите, да се нагорещи и наводни. О, наистина ликувах.

С внезапен порив на оптимизъм реших, че ако бях постигнал успех тук, мога вече да се възвися и към по-големи успехи.

Нямах пукната пара. На другата сутрин щяха да ме изхвърлят от пиянския хотел за неплатен наем.

Реших да рискувам. Ако късметът ми се задържеше толкова добър, можех да се върна при мис Пинч и Кенди, без да ми строшат главата.

Речено-сторено. Събрах си багажа. Натоварен, се промъкнах към фоайето. Администраторът не беше зад бюрото си. Хвърлих ключа и излязох на улицата.

Хотелът се намираше в жилищната част на града на изток от апартамента на мис Пинч, така че не бих много път пеша.

Съсипан, слязох по стълбите на сутерена и натиснах звънеца. Лампата пред вратата светна. Мис Пинч отвори.

Тя просто стоеше там и ме гледаше с напълно безизразно лице.

Не след дълго зад нея се появи и Кенди, любопитна. Тя също се вторачи в мен.

Мис Пинч каза през рамо на Кенди:

— Донеси спрея против насекоми. Онзи, смъртоносния.

Трепнах. Помислих си, че иска да ме убие. Тя ме зяпаше, зяпаше, зяпаше.

Кенди донесе флакона.

Мис Пинч ми нареди:

— Остани на място и свали всичките си дрехи. Погледнах надолу. Само няколко хлебарки лазеха по гърдите ми.

Разсъблякох се. Докато напъхваха дрехите ми в една торба за отпадъци, наоколо непрекъснато летеше спрей.

Накараха ме да извадя хардуера и документите си. Сложиха всичко останало в друга торба.

Напръскаха ме от главата до петите.

Напръскаха всичките ми книжа и хардуера.

Навсякъде наоколо лежаха мъртви хлебарки.

Те смачкаха няколко, които бяха опитали да се измъкнат към къщата. Отмъкнаха всичките дрехи, които бях взел със себе си, а също така и куфарчето, и ги отнесоха към пещта за смет в градината, напоиха ги със запалителна течност и драснаха клечка кибрит.

Пъхнаха ме под душа и ми дадоха сапун за дезинфекция.

Най-накрая излязох със зачервени очи, но обезпаразитен. Отворих килера и взех хавлия за баня от препълнения гардероб, който бях оставил след себе си.

Внезапно се сетих, че нито една от тях не ми беше казала и думица!

Може би не всичко беше свършило.

Вратата към предната стая беше затворена. Чух ги да си шушукат една на друга. Дали планираха да ми направят някой мръсен номер?

Седях в задната стая и се тревожех.

Мис Пинч и Кенди влязоха. Бяха по нощници и халати за баня. Трепнах.

— Всъщност въобще не ми се ще — казах аз.

— Няма значение — отвърна мис Пинч, — и без това не бихме ти позволили да го направиш.

О, Боже, може би си мислеха, че имам някаква болест. По-добре да не им казвам, че съм чист. Но трябваше да знам откъде е дошла тая странна промяна.

— Защо? — попитах аз.

— Може да пометнем — отвърна мис Пинч.

— Да пометнете? — възкликнах аз, като премигвах.

— Да, и двете сме бременни — каза мис Пинч.

Студен ужас ме сграбчи за гърлото!

Цялата стая се завъртя около мен! Загубих всякаква ориентация! Исках да им кажа: не, не, вие съвсем сте се объркали. Хелър беше този, който караше момичетата да забременяват.