Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 105

— Става въпрос за истинско дело — казах аз.

— О, я стига — рече Дингълинг. — Това просто поддържа публичността, мистър Смит. Максимална шумотевица в медиите. Обичайно. Адвокатска фирма като нашата прави това през цялото време.

— Могат да се направят пари — казах аз.

— О, хайде, хайде, мистър Смит — каза Амбо. — Знаете много добре, че тоя Уистър няма пари.

— Има нещо, което Медисън е пропуснал да ви каже — казах аз. — Съществува истински Джером Терънс Уистър.

Те се намръщиха.

— Който има милиони, даже милиарди в наличност — казах аз.

Те замръзнаха и се вторачиха.

— Мъжът, към който ви е прикрепил Медисън, е двойник. ИСТИНСКИЯТ Уистър живее в надстройка на жилищен блок за десет милиона долара в западната част на Сентръл Парк, има домашен персонал от дванайсет души и го откарват до шикозния му офис в Емпайър Стейт Билдинг с ролс-ройс „Силвър Спирит“.

Те бяха абсолютно сащисани. Обсипаха ме с въпроси, а аз отговарях.

Започнаха да си мърморят:

— Истински случай! Беззащитен милионер!

— Ако занесете съдебната призовка на истинския Джером Терънс Уистър в апартамента му в пет часа този следобед, когато той се прибере в къщи, сте на път да натрупате състояние!

Дадох им допълнителни подробности.

Когато си тръгнах, те бяха направили кръг и танцуваха из офиса, крещейки от истерична радост.

Глава девета

Пет часа ме намери закотвен пред екраните. Графиня Крек беше взела Хелър от офиса му с ролс-ройса.

Те влязоха в гаража.

Качиха се в асансьора.

Хелър отключи вратата най-горе и влезе в малката зала. Графиня Крек вървеше точно зад него.

Дрипав мъж в дрипаво палто с дрипава шапка, дръпната ниско над очите, излезе иззад саксия с цвете.

— Джером Терънс Уистър? — попита той.

Хелър спря.

Мъжът бутна една съдебна призовка в ръката му.

— Дадена ви е призовка по съответния ред за делото „Спред срещу Уистър“ — каза той, след което изчезна като стрела през аварийния изход.

— Какво е това, скъпи? — попита графиня Крек.

— Не знам — отвърна Хелър. — Но този за малко да се пребие. Той понечи да подхвърли хартията встрани.

Графиня Крек я взе от него.

Прочете малко от нея.

Пребледня.

После изведнъж тръгна през салона, пресече го, влезе в стаята си и затръшна вратата!

Бях навързал събитията!

Хелър остана прав като прикован.

После отиде до нейната врата. Беше заключена.

— Скъпа — каза той през затворената врата. — Ще ми кажеш ли за какво е всичко това?

Тя лежеше на леглото по корем с юридическата бланка, смачкана в ръката й. Плачеше!

— Скъпа! — извика той. — Има ли нещо, което не е наред?

Той продължи да упорства, но измина половин час, преди тя да престане да плаче.

— Махай се! — извика Крек най-накрая.

За известно време Хелър се разхождаше из апартамента и градината. После опита още няколко пъти да я накара да говори с него, но се проваляше.

Най-сетне тя отвърна през затворената врата:

— Махай се! Ти си ме лъгал. Все пак си имал друга жена! — А после изстена: — Тя е забременяла от теб!

След това тя не пожела да каже нищо повече.

О, аз наистина се гърчех от радост. Какъв удар! Щеше да сложи капак на всичко.