Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 105
Рон Лафайет Хаббард
— Става въпрос за истинско дело — казах аз.
— О, я стига — рече Дингълинг. — Това просто поддържа публичността, мистър Смит. Максимална шумотевица в медиите. Обичайно. Адвокатска фирма като нашата прави това през цялото време.
— Могат да се направят пари — казах аз.
— О, хайде, хайде, мистър Смит — каза Амбо. — Знаете много добре, че тоя Уистър няма пари.
— Има нещо, което Медисън е пропуснал да ви каже — казах аз. — Съществува истински Джером Терънс Уистър.
Те се намръщиха.
— Който има милиони, даже милиарди в наличност — казах аз.
Те замръзнаха и се вторачиха.
— Мъжът, към който ви е прикрепил Медисън, е двойник. ИСТИНСКИЯТ Уистър живее в надстройка на жилищен блок за десет милиона долара в западната част на Сентръл Парк, има домашен персонал от дванайсет души и го откарват до шикозния му офис в Емпайър Стейт Билдинг с ролс-ройс „Силвър Спирит“.
Те бяха абсолютно сащисани. Обсипаха ме с въпроси, а аз отговарях.
Започнаха да си мърморят:
— Истински случай! Беззащитен милионер!
— Ако занесете съдебната призовка на истинския Джером Терънс Уистър в апартамента му в пет часа този следобед, когато той се прибере в къщи, сте на път да натрупате състояние!
Дадох им допълнителни подробности.
Когато си тръгнах, те бяха направили кръг и танцуваха из офиса, крещейки от истерична радост.
Глава девета
Пет часа ме намери закотвен пред екраните. Графиня Крек беше взела Хелър от офиса му с ролс-ройса.
Те влязоха в гаража.
Качиха се в асансьора.
Хелър отключи вратата най-горе и влезе в малката зала. Графиня Крек вървеше точно зад него.
Дрипав мъж в дрипаво палто с дрипава шапка, дръпната ниско над очите, излезе иззад саксия с цвете.
— Джером Терънс Уистър? — попита той.
Хелър спря.
Мъжът бутна една съдебна призовка в ръката му.
— Дадена ви е призовка по съответния ред за делото „Спред срещу Уистър“ — каза той, след което изчезна като стрела през аварийния изход.
— Какво е това, скъпи? — попита графиня Крек.
— Не знам — отвърна Хелър. — Но този за малко да се пребие. Той понечи да подхвърли хартията встрани.
Графиня Крек я взе от него.
Прочете малко от нея.
Пребледня.
После изведнъж тръгна през салона, пресече го, влезе в стаята си и затръшна вратата!
Бях навързал събитията!
Хелър остана прав като прикован.
После отиде до нейната врата. Беше заключена.
— Скъпа — каза той през затворената врата. — Ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
Тя лежеше на леглото по корем с юридическата бланка, смачкана в ръката й. Плачеше!
— Скъпа! — извика той. — Има ли нещо, което не е наред?
Той продължи да упорства, но измина половин час, преди тя да престане да плаче.
— Махай се! — извика Крек най-накрая.
За известно време Хелър се разхождаше из апартамента и градината. После опита още няколко пъти да я накара да говори с него, но се проваляше.
Най-сетне тя отвърна през затворената врата:
— Махай се! Ти си ме лъгал. Все пак си имал друга жена! — А после изстена: — Тя е забременяла от теб!
След това тя не пожела да каже нищо повече.
О, аз наистина се гърчех от радост. Какъв удар! Щеше да сложи капак на всичко.