Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 108

Изи разтвори купа вестници, които бяха върху бюрото му. Единият от тях съдържаше снимка върху цяла страница на Мейзи Спред, която лежи в една купа сено с разтворени крака. Изи обърна страницата така, че Хелър да я види отблизо. Момичето беше дебело и грозничко.

— Никога ли не си я виждал?

— Абсолютно никога — отвърна Хелър.

— Е — каза Изи, — това просто означава, че правната система се е захванала с обичайните си трикове. Всеки може да съди всеки за каквото си поиска в тази страна и обикновено го прави. Има един цял сегмент от населението, който си изкарва прехраната просто като съди когото и да било за всичко, което може да се измисли. Доста е брутално. Преди време един милионер на име Хауърд Хюз — много известен авиатор — завърши дните си в укриване, просто защото хората не спираха да го съдят. Има хиляди наоколо, които не смеят да излязат сред обществото — хора, за които никога не са чували, се опитват да ги съдят, и така са принудени да прекарват целия си живот и да харчат цялото си състояние по съдебните зали. И, разбира се, пресата винаги подкрепя всичко това, защото е пълно с лъжи и тем подобни, а това осигурява добър тираж.

— Слушай — каза Хелър, — искам това бързо да изчезне.

— О, небеса. Никога няма да се случи. Това дело ще продължи години наред. Такава е законовата система.

— На мен ми звучи доста незаконно — каза Хелър.

— Искам да разбереш как стоят нещата — продължи Изи. — Адвокатите искат съдебните процеси да се придвижват колкото се може по-бавно. По този начин те могат да изкарат милиони от тях.

— Един честен адвокат би могъл да сложи край на всичко това — каза Хелър.

Изи се засмя глухо.

— Ти просто не разбираш тази правна система. Думата, която движи нещата, е ПАРИ. Единственият начин, по който един адвокат може да натрупа състояние, е да съди разни хора за милиони и да си поделя определената от съда сума с клиента. Съдилищата отпускат тези милиони. Сега — адвокатът защитник в такова дело може да натрупа пари, само като го протака, докато вземе и последния петак на клиента си за хонорари.

— Всяко честно правителство би спряло подобна глупост незабавно — каза Хелър.

— Слушай. Законодателите и конгресмените са предимно адвокати. Те са хората, които правят законите, с които пък се регулира поведението на съдилищата. Разбира се, те няма да издадат закони, които ще прекратят изплащането на суми и хонорари на техните колеги: когато свърши мандата им, същите тези законодатели веднага ще се върнат отново да практикуват право и не биха имали възможност да станат за една нощ милионери от побъркани дела и луди хонорари. Не, вече сте попаднали в правната супа, мистър Джет. Като плаващите пясъци на Нюйоркската канализация. Щом веднъж ти изпратят призовка, трябва да се явиш. А междувременно пресата разрушава репутацията ти и дори да спечелиш, това ще бъде след години и ще ти е коствало милиони, може даже да си банкрутирал.

— Хей! — каза Хелър. — Никой не може да живее в подобно общество.

— Слушайте, мистър Джет. Само гаднярите побеждават в подобно общество. Величествен и компетентен човек като вас няма никакъв шанс.