Читать «В подземното царство (Руска приказка)» онлайн - страница 2
Николай Райнов
Поблагодарила момата на бабичките. Те си отишли. А тя станала, та направила куклите и ги натъкмила в четирите ъгъла. Заключила се в стаята. Князът се пременил като младоженец и дошъл да я вика:
— Хайде, сестро, да вървим в църква, да ни венчеят.
— Сега, братко, сега. Почакай да си облека сватбената рокля!
А четирите кукли рекли от ъглите:
Отведнъж земята се разпукнала всред стаята. Момата потънала до колене.
Малко след това князът дошъл отново да вика сестра си:
— Хайде, сестро! Готова ли си? Всички тебе чакат. Толкова гости са се събрали в черквата. Бързай!
— Ей сега, братко! — викнала сестрата. — Обувам си обувките. След малко ще дойда. Ти върви!
А куклите се обадили отново:
Земята се разпукала още повече. Момата потънала до шия: само главата й останала над земята. Трети път се провикнал князът:
— Хайде, сестро! За срам станахме на хората. Бързо излизай, че ще счупя вратата и ще те измъкна насила! Какво беше това обличане толкова време?
— Ей сега, братко. Готова съм. Само пояса да си завържа.
А куклите рекли трети път:
Земята се разтворила съвсем и погълнала княгинята, а после се затворила отново над нея. Дошъл князът, зачукал, затропал, но никой вече не му се обадил. Той изкъртил вратата. Гледа — в четирите ъгъла по една кукла, а сестра му — никъде. Разсърдил се той, отсякъл на куклите главите и разпратил хора навсякъде по царството да дирят сестра му. Обещал, че на оногова, който му я доведе, ще даде цял товар злато.
В това време сестрата била в Подземното царство. Тя се чудела накъде да тръгне: толкова много пътища се отваряли пред нея. Не знаела кой накъде води. Най-сетне поела един път, който й се видял най-лесен.
Вървяла, що вървяла, стигнала до една горска поляна. Гледа: насред поляната — дъсчена хижа стои на три кокоши крака. И както стояла хижата, отведнъж почнала да се върти. Върти се, не спира.
— Спри се, хижице! — рекла княгинята. — Спри се, да вляза!
Хижата се спряла начаса и момата влязла. В стаята седяла мома хубавица и везела забрадка със златни и сребърни жици. Тя посрещнала любезно гостенката и я запитала отде иде и накъде е тръгнала. Княгинята й разказала всичко.
