Читать «Бъдни вечер в столицата (Коледна шарка)» онлайн - страница 5

Въцари се кратко мълчание. Вятърът поутихна.

— А тати защо бе закъснял? — попита Драгой.

— Разказа ми: като чул за убиването на Генка Недялков, заобиколил из други път. Но от трън, та на глог: в Кюселерския боаз три пушки изгърмели връз него. Един куршум намерихме после забит в седлото… Хайдушки времена бяха тогава.

— Мамо, ти с тия приказки ни докара меланхолия… по-харно да не спомняме ония грозни времена на робството. Попей ни по-добре „Ой, Коледо!“ както правеше баба тая вечер… — каза Георги.

— Защо? — отзова се строго и обидно майката. — Нека да ги помните, да знаете какво се е теглило и треперало! Сегашното време какво е? На всеки дол — печен вол. Рай, според тогава. Па оценяват ли? Не! Всичко забравиха днешните хора: и какво е било, и кой го измени… Сега ни човещина, ни милост… Ще се изразкъсат един други, от умраза живота си не могат да видят! Послободнели и побеснели… Седя, та ви чета вестниците, боже, света богородице! Какви са тия чудосии и срамоти? Така пише ли се на книга? Почтен челяк не е останал неомаскарен!…

IV

Не се знае как щеше да завърши баба Цвета своя горещ обвинителен акт, ако един файтон не бе изгърмял на улицата и спрял пред портата.

— Боримир! — извика майката.

На коридора изтропотиха мъжки стъпки и веднага на вратата се показа блестящ артилерийски офицер, с усмивка на устата и с ръка под козирек.

— Добър вечер! — извика той весело и бързо цалуна ръка на майката, а на останалите я стисна.

— Какво се забави! — викаше възхитената баба Цвета, като изглеждаше в захлас подпоручика.

— Извини, мамо, пропуснах пасажерския трен, та тръгнах по-после с експреса… — каза той, като сваляше сабята си и се готвеше да седне на празната трапеза. — Какво ме изглеждаш така, мамо?

— Хубавелек си тъй, радвам ти се.

— Окачи ми лукова глава да не урочасам! — изсмя се офицеринът. — Мамо, гладен съм!

— Яж, яж… вечеряй! Закъсня ти.

Подпоручикът разтвори очудено ръцете си пред несъществующата вечеря.

— Какво да ям тука? „Благослови, попе — гумно без снопе!“

Майката си плесна ръцете в отчаяние.

— Ами сега? Нищо постно не е остало! Нищо, нищо. Това е: нямаме!

— Дай тогава блажно! Донеси печеното прасе!

Тя го изгледа в ужас.

— Фармасонин ли си, срещу Коледа да блажиш? И аз да зема този грях на себе си?!

— Кога е тъй, ще легна гладен, но сух хляб няма да ям. Нека се знае, че на връх бъдни вечер майка ми ме е повикала у дома, за да ме умори от глад! — изшегува се Боримир.

— Мамо, покажи се на висотата на славянското гостолюбие! — забележи Георги.

И Стоян се обади:

— Ти днес прати гозбица и винце, блажнинка, на няколко сиромахкини, за да отговеят утре на Коледа… За тия дела от милосердие бог ще ти прости и сегашното… Дай прасето!

— Мамо! Твоят идеал се осъществи вече: сабеносецът твой е тука! Не помрачавай бъдния вечер, ами дай прасето, че е хранено на мляко, а пък аз нямам мезе за виното — глумеше Драгой, като държеше чашата.