Читать «Бъдни вечер в столицата (Коледна шарка)» онлайн - страница 4

— Как ти не си ми обадила досега за тая ужасна нощ! — забележи силно развълнуван от разказа й Драгой.

— Ами дойде ли си тати тогава? — попитаха други двама, нетърпеливи да се успокоят по-скоро.

— Дойде си! Изтупурка подир малко с коня! — каза майката.

И всички си отдъхнаха, защото сърцето им се беше свило и нервите напрегнали до невъзможност.

— А обирниците побягнаха?

— Какви обирници? Мавридата била, дето правела тоя шум — каза Цвета.

— Кучето! — извикаха всичките очудени.

— Ний в уплашването си и захласът си — продължи майката — забравихме, че Мавридата сявга придружаваше баща ви на път и когато той се завръщаше и приближаваше до село, тя се спущаше пред него и дохождаше да ни извести, че си иде господарят й, да земе мюждето, после пак фукваше да иде да посрещне баща ви. Сявга тъй правеше. Мавридата се промъкнала, не зная как, през уличното прозорче на избата на дюкяна, дошла при вратата му, за да влезе в двора, бутала ги, но като не й отворили, сетила се — умно животно беше — и слезнала по стълбата в избата да бута прозорчето, за да й отворим… Когато разбрахме и я пуснахме да влезе — каква радост беше! Джавка, скача, фърля се по нас, по гърдите ни, мята се на рамената ни, чак ни цалува! То чудо: галби и милувки, та няма край! И нам ни иде да я цалунем от благодарност, че ни зарадва с весел хабер. Като се нарадва и нагали, пак изфръкна из прозореца и отиде да земе мюждето от баща ви, че ни е намерила живи и здрави.

— Горкото куче! Такава нежност у човека няма!… Какво стана Маврида, мамо? — каза Драгой.

— Убиха я!

— Кой я уби? — изкрещяха няколко гласа ожесточено.

— Баща ви поръча да я убият по-после.

При тия думи на майката настана общо изумление.

— Давило я бясно куче, кога баща ви минавал през село Дудени. Селяните го съветвали да премахне кучето, за да не направи пакост тука… Много не щял баща ви, свидело му се, но най-после склонил и вързал Мавридата за едно дърво, па дал пищова си на един селянин да я опушне… „Когато я вързах — каже баща ви — тя позна, че ще я убият, и изгледа ме така жално и умилно, така тъжно някак ме погледна в очите — молеше се като човек… Аз видях сълзи в очите й, щото сърцето ми се прободе, сякаш стрела мина през него — щях да изплача с глас! Извиках да го не убиват! Проклетият човек в тоя същи миг гръмна и кучето се търкули мъртво!“ Като ми казваше баща ви това, видях му очите, че се насълзили… Такова хитро и гальовно кученце надали е било… Та ви казвам, много страхове сме брали, но като оня страшен бъдни вечер не е имало.