Читать «Бъдни вечер в столицата (Коледна шарка)» онлайн - страница 6

Иван Вазов

Старата се чуди и мае.

— Я виж какви ме са награкали! Дай, Доне, дай прасето! — извика тя решително.

Слугинята донесе на тава опеченото, свито на тръкало, прасе, зачервеняло и лъскаво, като позлатено; от него се разнесе вкусна ароматна миризма, щото възбуди охота и у ситите.

— Това се вика, дето го рекли: „Дойде гост — развали пост“ — казваше недоволна и щастлива Цвета, като гледаше как войникът, въоръжен с нож и набодка, се сражаваше победоносно с позлатеното прасе, подпомаган братски и от други.

Па мина в другата стая и зачини поклони пред иконата.

София, 1904 год.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4191]

Последна редакция: 2007-11-17 00:00:00