Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 24
Уилям Шекспир
АНТОНИО
И аз съм с теб!
ГОНЗАЛО
И тримата изпаднаха в безумство —
ужасният им грях, като отрова,
която действува след дълго време,
започва да им хапе съвестта…
Вий имате по-пъргави нозе —
вървете подир тях, за да ги спрете,
ако — недай си боже — този бяс
ги тласне към беда!
АДРИАН
След мене, моля!
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПРОСПЕРО
Измъчих те, младежо, но за всичко
ще ти плати наградата, защото
подарък дадох ти една третина
от туй, зарад което още жив съм
на тоя свят. Ръката й вземи!
С теглата, на които те подложих,
изпитвах любовта ти и ти твърдо
преодоля проверката. Сега
пред бога потвърждавам този свой
разкошен дар. И ти, о, Фердинанде,
не ми се смей, че хваля я — ще видиш,
че най-голямата похвала куца
зад нейните достойнства.
ФЕРДИНАНД
Ще го вярвам,
дори оракул да го отрече!
ПРОСПЕРО
Тогаз вземи я като мой подарък
и своя придобивка, справедливо
заслужена! Но ако ти развържеш
моминския й пояс, недочакал
докрай да се изпълнят всички свети
венчални церемонии, които
изисква обичаят, благодат
от небесата няма да поръси
съюза ви, а яловата злоба,
раздорът и презрението мрачно
ще украсят семейното ви Ложе
със бурени тъй гнъсни, че ще стане
омразно то за двама ви. Затуй
бъди въздържан, ако ти се иска
да свети Хименеевият факел
без дим над вас!
ФЕРДИНАНД
Във името на свойта
надежда да живея мирни дни,
сред здрава челяд, до дълбока старост,
в любов като сегашната, кълна се,
че най-примамливите кът и час,
във заговор с най-мощната подбуда
на злия гений в нас, не ще размекнат
честта ми в сласт и няма да погубят
ликуващата радост на деня,
пред който — зная аз — ще ми се струва,
че Фебовият впряг е окуцял
или че някой вързал е Нощта
с вериги за земята!
ПРОСПЕРО
Честна реч!
Седни тогаз и побеседвай с нея!
Тя твоя е… Къде си, Ариел?
Мой пъргави служителю, яви се!
АРИЕЛ
Какво желаеш, господарю? Тук съм!
ПРОСПЕРО
Добре изпълнихте и ти, и твоите
по-мънички събратя туй, което
възложих ви. За друга изненада
сега ще ви използвам. Съзови
гмежта от духове, чиито воли
на твойта подчиних! И да побързат,
защото обещах на тези двама
една приумица на мойта мощ.
Дължа им я.
АРИЕЛ
Сега ли?
ПРОСПЕРО
Мигновено!
АРИЕЛ
Още неизрекъл: „Раз!“
всички тук ще са завчас
с весел танц и звънък глас,
но ще кажеш ли тогаз,
че добре ти служа аз?
ПРОСПЕРО
Ще кажа, мой изящни Ариел,
но знака ми изчакайте!
АРИЕЛ
Разбрано!
ПРОСПЕРО
По-кротко, момко! Не отпускай толкоз
юздите на любовната игра!
Най-твърдият обет е суха слама
в пожара на кръвта. Бъди въздържан,
че инак — сбогом, клетви!
ФЕРДИНАНД
Благи татко,
повярвайте ми, девственият сняг,
притиснат до сърцето ми, охлажда
горещия му плам!
ПРОСПЕРО
Дано е тъй!…
