Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 23
Уилям Шекспир
Кой вярваше, когато бяхме малки,
че съществуват някъде планинци
с висящи до гърдите бичи гуши
или човеци със глави, растящи
направо от гърдите им — неща,
които с доказателства подкрепя
днес всеки пътешественик, заложил
едно за пет?
АЛОНЗО
Добре, ще ги опитам,
пък ако ще да ям за сетен път!
И тъй и тъй, доброто от живота
е вече зад гърба ми. Братко, княже,
хапнете си и вий!
АРИЕЛ
Вий тримата сте грешници, които
по воля на Фортуна, властелинка
на земния ни свят и всичко живо,
неутолимото море избълва
на този остров, непознаващ хора,
защото за живот сред хора вие
не сте пригодни!… Аз ви взех ума,
а с храбростта на лудия, човек
посяга върху себе си!
Глупци!
Ний всички — аз и моите подобни —
слуги сме на Съдбата и металът
на тези мечове, които вие
тъй смехотворно махате, по-лесно
ще нарани невидимия вятър
или зарастващата в миг вода,
отколкото да накърни едничко
перце от мойта гръд! И тези с мене
са също като мен неуязвими,
а даже да не бяха, твърде тежки —
опитайте! — за слабите ви китки
са мечовете ви… ще ви припомня
(със таз поръка тук съм), че вий трима
свалихте от миланския престол
добрия Просперо и с дъщеря му
на мъки и опасности в морето
обрекохте го, зли; зарад което
Мощта, която — знае се — забавя,
но не забравя, срещу вас надъха
морята, бреговете, всички твари
да ви не дават мир. На теб, Алонзо,
сина тя грабна и чрез моя глас
на трима ви вещае бавна мъка
(по-страшна от най-злата бърза смърт),
която ще ви следва неотстъпно
до края ви! Единственият способ
да се спасите от гнева й, който
на тоз пустинен остров неизбежно
ще падне над главите ви, е в туй
да се покаете и отдадете
на праведен живот!
ПРОСПЕРО
Във образа на харпия ти беше
отличен, Ариел — изящно тя
погълна гозбите им, а в речта си
ни дума не пропусна. Моите низши
служители, и те, добре и живо
изпълниха, каквото бях им казал.
Вълшебствата ми действат и тез мои
заклети врагове са в пълна власт
на лудостта. Аз мога да направя
каквото искам с тях. Ще ги оставя
във плен на пристъпа им и ще ида
при Фердинанд, когото за удавник
те вече смятат, и при таз, която
и той, и аз обичаме.
ГОНЗАЛО
Кралю, във името на всичко свято,
защо стоите с този втренчен поглед?
АЛОНЗО
Чудовищно, чудовищно, Гонзало!
Като че ли вълните, реч добили,
разгласяха греха ми! Ветровете
през зъби сякаш свиреха! Гърмът,
подобно басова тръба на орган,
бучеше с нисък тътен това грозно
за мене име: „Просперо!“ Греха ми
тръбеше той! Да, да, заради мене
лежи сега синът ми в дън морето,
но даже ако трябва да се спусна,
където лот оловен не е стигал,
ще го намеря аз и ще заспя
до него в тинята!
СЕБАСТИАН
Поединично
да идват само, аз ще се разправя
с цял пъкъл дяволи!
