Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 26
Уилям Шекспир
с венчета от папур, наяди млади,
и тук, на тез тревисти брегове,
явете се — Юнона ви зове
небето да красите и земята
в тоз час на чист оброк за обич свята!
Жътвари, във загар от юлски пек,
вържете снопа и за празник лек,
тъй както сте, със шапките от слама,
тез нимфи завъртете в танц по двама!
ПРОСПЕРО
Съвсем забравих гнъсния кроеж
на Калибан и двамата пройдохи
срещу живота ми! Почти дошъл е
мигът, във който трябваше да действат…
Отлично! Стига толкоз! Да ви няма!
ФЕРДИНАНД
Какво е туй? Баща ти е обхванат
от странно раздразнение!
МИРАНДА
За пръв път
го виждам тъй ужасно разгневен!
ПРОСПЕРО
Изглеждаш смаян, синко. Успокой се!
Забавата ни свърши! Тези наши
актьори бяха духове и ето,
стопиха се, разтвориха се в рядък,
безплътен въздух; и подобно туй
видение миражно ще изчезнат,
ще се стопят надоблачните кули,
дворците пищни, храмовете горди,
да, целият тоз глобус ще изчезне
и като таз картина мимолетна
след себе си не ще остави нишка
от облаче. Направени сме ние
от сънища и сън отвред обгръща
тоз малък наш живот!… Прощавай, момко,
но нещо ме разстрои! Не обръщай
внимание на таз внезапна слабост!
Това сме ние, старците — с помътен мозък…
Вий влезте си, пък аз ще се разходя,
додето стихне странната възбуда
в главата ми.
ФЕРДИНАНД и МИРАНДА
Желаем ви покой!
ПРОСПЕРО
При мен, по-бърз от мисъл, Ариел!
АРИЕЛ
Преди да я домислиш, господарю!
Какво желаеш?
ПРОСПЕРО
Трябва да се готвим
да срещнем Калибан.
АРИЕЛ
И аз си рекох,
представяйки Церера, че ще трябва
за туй да ти припомня, но не дръзнах,
предчувствайки гнева ти.
ПРОСПЕРО
Повтори ми:
къде остави тези негодяи?
АРИЕЛ
Те бяха, господарю, тъй загрети
от виното, че въздуха сечеха,
задето бил ги лъхал във лицето,
и ритаха земята, затова, че
целувала петите им; но планът
им беше все в ума! Тогава аз
задумках свойто тъпанче звънливо
и те като жребци неоседлани
взор впериха, наостриха уши
и муцуни навириха нагоре,
да душат сякаш музиката. Тъй,
като телци по майчино мучене,
те припнаха след мен през драки, шипки,
трънаци, гъсталаци и шубраци,
додето си направиха прасците
във драскотини целите. И тъй
оставих ги в жабясалото блато
край пещерата тук, до гуша в тиня
да скачат сред воня, по-силна даже
от тази на краката им!
ПРОСПЕРО
Чудесно!
Невидим остани, мой дух крилат,
и донеси от пещерата тука
купчина пъстри дрипи за примамка
на нашите крадци!
АРИЕЛ
Летя! Летя!
ПРОСПЕРО
Вродено зло, което по природа
не хваща възпитание! Напразно,
на вятъра положих толкоз мъки —
тъй както тялото му с възрастта
по-грозно става, нравът му и той
все повече загнива. Ала скоро
ще зареват и тримата!
