Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 22

СТЕФАНО

Няма да чака дълго. Помня какво ми каза.

ТРИНКУЛО

Звукът се отдалечава. Да тръгнем подире му, пък после ще се заемем с нашата работа!

СТЕФАНО

Чудовище, води ни! След теб сме. Ще ми се да го видя тоя музикант — майсторски бие тъпанчето си.

ТРИНКУЛО (към Калибан)

Тръгваш ли?… Където си ти, Стефано — там и аз!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио, Гонзало, Адриан, Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Кралю, кълна се в Божията майка,

не мога вече! Старите ми кости

болят ме от въртенето из този

безкраен лабиринт. Ще ми простите,

но трябва да почина.

АЛОНЗО

                                        Драги старче,

как тебе да упрекна, като сам съм

тъй капнал от умора, че се чувствам

напълно затъпял? Седни! Аз вече

слуха си ще запуша за таз стара

ласкателка, Надеждата. Удавен

е тоз, когото търсим, и морето

се киска, като гледа това наше

безцелно лутане! Да бъде тъй.

Отписвам го.

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

                        Това ме крайно радва.

Зарад една случайна несполука

не се отмятайте от туй, което

си дадохте за цел!

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

                                        Ще го направим

при първи случай!

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Тази нощ предлагам!

Убити от умората, те няма

нащрек да бъдат, както ако са

отдъхнали.

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

                        Решено! Тази нощ!

Странна тържествена музика.

Горе се появява — невидим — Просперо.

АЛОНЗО

Какви са тези хармонични звуци?

Я, чуйте!

ГОНЗАЛО

                Дивна музика!… О, боже!

Влизат няколко чудновати същества, които внасят, поздравявайки любезно, маса с ястия, приканват към нея краля и останалите и излизат.

АЛОНЗО

Прати ни своите ангели, небе!

Какви ли бяха тези?

СЕБАСТИАН

                                        Странни кукли!

От днес съм убеден, че еднорози

наистина се срещат и че нейде

в Арабия на някакво дърво

живей единствената птица — Феникс!

АНТОНИО

Аз също! Ако ще сега да дойде

пред мене всичко онова, което

не е за вярване, ще го повярвам

и потвърдя под клетва! Убедих се,

че мореходците не съчиняват,

макар глупците да се гаврят с тях

във родината им!

ГОНЗАЛО

                                Нима в Милано

ще ми повярват, че видял съм тука

островитяни (тъй като безспорно

туй бяха местни жители), които,

макар и странни външно, удивляват

с приятен нрав, какъвто много рядко

се среща сред нас, хората, ако

изобщо среща се?

ПРОСПЕРО (настрани)

                                В туй, честни старче,

си много прав, защото неколцина

присъствуващи тука са по-зли

от дяволи!

АЛОНЗО

                        Аз още съм замаян!

Тез образи, движения и звуци

говореха — макар и с ням език —

тъй сладко на душата ми!

ПРОСПЕРО (настрани)

                                                Пести си

похвалите за края!

ФРАНЦИСКО

                                        И как странно

се изпариха в миг!

СЕБАСТИАН

                                        Това не пречи,

щом гозбите не са се изпарили.

Кралю, ще ги опитате ли?

АЛОНЗО

                                                Не!

ГОНЗАЛО

Недейте се страхува, ваша светлост!