Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 17
Уилям Шекспир
СТЕФАНО
Ако си Тринкуло, излез! Ще те издърпам за по-късите крака. Ако тук има твои крака, тези ще са!
Я, наистина излезе Тринкуло! Как си се превърнал в изпражнение на това чудовище? Или то тръшка тринкули всеки ден?
ТРИНКУЛО
Ваех го за убито от гръм. Но ти не се ли удави? Почвам да мисля, че не си се удавил. Бурята премина ли? Аз се скрих от нея под наметката на този урод. Значи, жив си, Стефано? Станахме на острова двама неаполитанци!
СТЕФАНО
Моля те, недей ме въртя! Стомахът ми не е много сигурен.
КАЛИБАН
Това са дивни висши същества,
не духове! Тоз бог е от добрите,
а и напитката му е небесна.
Ще падна на колене!
СТЕФАНО
И как се отърва? Как дойде дотук? Закълни се в тази бутилка и честно ми разкажи как се добра дотук! Аз яхнах една бъчва с херес, която моряците бяха хвърлили зад борда. Закълни се в тази бутилка, която собственоръчно направих от кора на дърво, след като морето ме изхвърли на брега!
КАЛИБАН
Заклевам се в тази бутилка, че ще ти бъда верен поданик, защото питието ти е неземно!
СТЕФАНО
На! Разправи сега: как се спаси?
ТРИНКУЛО
Изплувах до брега като патица. Аз плувам като патица, кълна се!
СТЕФАНО
Добре. Целуни светата книга!
Макар да плуваш като патица, видът ти е на гьсок.
ТРИНКУЛО
Повече нямаш ли, а, Стефано?
СТЕФАНО
Цяла бъчва, нали ти казах! Търкулнах я в една пещера край брега — чудо изба!… Е, чудовище, как е треската ти?
КАЛИБАН
Не си ли паднал от небето?
СТЕФАНО
Не, от луната. Аз съм Човекът, който по-рано живееше на нея.
КАЛИБАН
Виждал съм те и съм се молил на тебе. Моята господарка ме научи да те виждам, тебе и кучето, и съчките ти. Ти си мой бог!
СТЕФАНО
Добре, целуни светата книга!
Аз ще я изпълня с ново съдържание. Закълни се!
ТРИНКУЛО
Честна дума, това чудовище се оказа много глупаво. Само дето се уплаших от него! „Лунният човек!“ Съвсем лековерно чудовище! Ха, така! Тази глътка не беше от лошите, ей богу!
КАЛИБАН
Ще ти покажа всички плодородни
места на този остров, господарю!
Краката ти целувам и те моля,
бъди мой бог!
ТРИНКУЛО
Ей богу — нечестиво чудовище и голямо къркало! Щом богът му заспи, ще му задигне бутилката като едно нищо!
КАЛИБАН
Краката ти целувам! Клетва давам,
твой поданик ще бъда!
СТЕФАНО
Хайде тогава! На колене, и давай я тази клетва!
ТРИНКУЛО
Това песоглаво чудовище ще ме накара да се пукна от смях. Такава грозотия не бях виждал. Сърби ме ръката да му хвърля един бой, но…
СТЕФАНО
Хайде, целувай!
ТРИНКУЛО
…понеже е пияно, горкото, от мене да мине! Отвратително чудовище!
КАЛИБАН
Ще ти събирам ягоди и съчки,
в морето риба ще ловя за теб,
ще те науча где е най-добрата
вода на този остров! Мор да тръшне
тирана, на когото бях слуга!
Дърва от днеска няма да му нося,
на теб ще служа, висше същество!
ТРИНКУЛО
Невероятно смешно чудовище — да нарича „висше същество“ едно изпаднало пиянище!
КАЛИБАН
Поискай само и ще ти покажа
где има диви ябълки и где
на гъсти кичури расте лещакът;
где сойките гнездят ще ти открия;
фъстъци ще ти ровя с дълги нокти;
