Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 15
Уилям Шекспир
узна, че ти, добър към него нявга,
намираш се в опасност, й ме прати
(защото инак ще се провали
и неговият план) да се намеся.
„Както хъркаш си така,
с меч предателски в ръка
те дебне враг!
За да имаш още дни,
чара сънен отмахни —
на крак, на крак!“
АНТОНИО
… Тогаз по-бързо!
ГОНЗАЛО
Ангели небесни,
пазете краля ни!
АЛОНЗО
Какво? Станете!
Какви са тези мечове? Защо са
тез погледи на кръв?
ГОНЗАЛО
Какво се случи?
СЕБАСТИАН
Миг няма, както бдяхме над съня ви,
страхотен рев на бик или по-скоро
на лъв раздра слуха ни. Просто ужас!
Не го ли чухте?
АЛОНЗО
Нищо не съм чул!
АНТОНИО
Той би уплашил даже великан!
Земята потрепера! Вероятно
било е рев на цяло лъвско стадо!
АЛОНЗО
А вий, Гонзало, да сте чули нещо?
ГОНЗАЛО
Повярвайте ми, господарю — само
едно съвсем особено бръмчене,
което ме пробуди. Аз извиках
и със вика си стреснах вас, но вече
те бяха със оръжие в ръце.
Шум имаше наистина и трябва
нащрек да сме или да се преместим,
и то с готови мечове.
АЛОНЗО
Да тръгнем
и да потърсим бедния ми син!
ГОНЗАЛО
Дано го пази бог от зверовете,
защото чувствам: жив е!
АЛОНЗО
Да вървим!
АРИЕЛ
Търсете го! Във плана ни това е.
За стореното Просперо ще знае!
ВТОРА СЦЕНА
КАЛИБАН
Дано каквито язви и зарази
от гнилочи, мочури и блата
изсмуква слънцето, да се полепят
по този Просперо, додето стане
на гнойник целият. Макар да зная,
че неговите Духове ме чуват,
не мога да се спра да не кълна!
Без него те не щяха да ме плашат
с лица на таласъми, да ме щипят,
да ме въргалят в кал, да ме отбиват
от пътя ми с блуждаещи огньове —
под негова принуда те го вършат,
а той насъсква ги по мен за нищо
и те като маймуни ми се зъбят
и хапят ме; търкалят се пред мене
и впиват в босите ми ходила
игли на таралежи; с грозен съсък
на цепнати езичета, от който
загубвам ум, по мене се увиват
като усойници!…
На, ето почват!
Един от тях ме търси да ме мъчи,
защото закъснял съм със дървата.
Ще легна тук, дано не ме съгледа!
ТРИНКУЛО
Ни дръвче, ни шубрак да се подслониш от най-лекия дъжд, а се готви нова буря! Оня черен облак, ей там, големия, ми прилича на огромен прогнил мех, готов да ливне съдържанието си отгоре ми. Ако рече да затрещи, както преди малко, не знам къде ще си завра главата! Ей го на, готви се да се излее!… Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба! Да бях в Англия — бил съм там, зная ги, — че да окача това чудо над фирмата си, ни един панаирски зяпач няма да ме отмине, без да ми издрънка сребърна монета! Там този урод щеше да ме направи човек. На англичаните дай им чуждестранни уроди. Те една пара няма да дадат на някой сакат просяк, но десет ще изръсят, за да видят един изсушен индиец!… Краката му са човешки. И перките са му като ръце. И топъл, честна дума! Променям първото си предположение: това не е риба, а тукашен островитянин, ударен от гръм.
