Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 18
Уилям Шекспир
ще те науча да ловиш със примки
скокливите маймуни; морски птици
от стръмните скали ще ти донасям.
Ще дойдеш ли със мене, господарю?
СТЕФАНО
Добре, води ни без много приказки! Тринкуло, тъй като кралят и всички други се издавиха, този остров е наше владение. На, носи моята бутилка! Скоро ще я напълним отново, приятелю Тринкуло!
КАЛИБАН
„Сбогом, господарю, сбогом…“
ТРИНКУЛО
Виж го ти, чудовището — и пие, и вие!
КАЛИБАН
„Край от днес на всички тез:
— Наклади!… Дърва донес!…
Вир за риба изкопай!…
Търкай! Мий!… — На всичко край!
Бан-бан-бан,
Какалибан
бог си има нов сега,
ти търси си нов слуга!“
Свободен! Хо-хо-хо! Свободен! Хей! Свободен! Хей! Свободен!
СТЕФАНО
Води ни, уродливи поданико!
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ФЕРДИНАНД
Телесните игри са нявга трудни,
но раждат удоволствие; нерядко
човек без ущърб за честта си може
да върши низка работа; и често
се стигат с груби средства висши цели.
Таз долна служба би била за мене
омразна толкоз, колкото е тежка,
но мойта господарка, о, тя буди
живот във всичко мъртво и превръща
труда ми в радост! Тя е десет пъти
по-ласкава, отколкото баща й
е смръщен и суров. А той е цял
направен от суровост: аз съм длъжен
да пренеса и подредя хиляда
такива тежки пънове. Тя плаче,
като ме гледа, и твърди, че нивга
тъй долна работа не е видяла
подобен изпълнител… Аз забравям
за своя дълг, но тези сладки мисли
ме ободряват и от тях трудът
спори ми повече.
МИРАНДА
О, момко, моля,
не се трудете толкова! Да бяха
светкавици превърнали на пепел
тез дънери! Сложете на земята
товара си и дайте си почивка!
Във огъня тоз път ще лее сълзи,
задето ви е мъчил тъй! Баща ми
от своите книги няма да се вдигне
поне три часа.
ФЕРДИНАНД
Скъпа господарко,
ще се смрачи, преди да съм завършил.
МИРАНДА
Седнете, починете си, пък аз
ще ви заместя в носенето. Хайде,
подайте ми тоз пън!
ФЕРДИНАНД
Не, дивно чудо,
гръбнак ще счупя, жили ще разкъсам,
но няма да допусна срам такъв:
да работите вий, а аз да гледам
със скръстени ръце!
МИРАНДА
Тоз труд подхожда
на мене толкоз, колкото на вас:
при туй за мен по-лек ще е, защото
сама ще съм го искала, а вие
го вършите насила.
ПРОСПЕРО
Бедно птиче,
заразата е в тебе — твоят жар
доказва го!
МИРАНДА
Видът ви уморен е.
ФЕРДИНАНД
Не, скъпа господарко! Щом ви виждам,
за мен и вечерта е бодро утро!
Кажете ми — и питам ви, защото
в молитвите си искам да ви включа, —
о, дивна, как се казвате?
МИРАНДА
Миранда…
Ах, татко, твойта воля аз престъпих!
ФЕРДИНАНД
Миранда! — Сладко име, чийто смисъл
тъй точно ви подхожда, рядко чудо,
достойно за възхита! Не една
девойка знатна грабвала е в плен
окото ми и не една слуха ми
е галила със говор мелодичен;
