Читать «Бурята (Романс)» онлайн - страница 16
Уилям Шекспир
Олеле, отново почва! Най-добре ще е да се мушна под наметката му — друг подслон няма наоколо. Неволя дом не избира: спиш, с когото падне! Ще се завия така, додето бурята се изцеди до дъно.
СТЕФАНО
„Морето дойде ми до гуша,
желая да умра на суша!…“
Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!
„За шкипера, боцмана, юнга и мен
са всички женички букет —
ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,
и мразим единствено Кет!
Защото подуши ли дъх на матрос,
тя «Махай се!» вика, набърчила нос;
защото желае таз дърта брантия,
шивач да я чеше, където сърби я!
А щом е такава — момчета, към кея!
Шивачите нека тропосват я нея!“
И тази е мръсна, но в това ми е утехата!
КАЛИБАН
Недей ме измъчва! О-о-о!
СТЕФАНО
Какво е това? Да не е дяволът, а? Преструваш се на дивак, правиш се на индианец, а? Не съм се избавил от удавяне, за да се стряскам от едно четириного. Казано е за мене: „Няма на тоя свят човек на четири крака, който ще го накара да отстъпи!“ — и така ще се казва, докато Стефано издъхне предспиртното си издихание.
КАЛИБАН
Духът ме мъчи! О-о-о!
СТЕФАНО
Трябва да е някакво туземно чудовище с четири крака, което, изглежда, е пипнало треска. Но откъде, взел го дявола, е научило езика ни? Дори само за това да е, ще му помогна: ако успея да го излекувам и опитомя, ще го закарам в Неапол и ще бъде подарък, достоен за кой да е император!
КАЛИБАН
Не ме мъчи, моля ти се! Ей ги дървата, носех ги вече!
СТЕФАНО
В пристъп е сигур и затова дрънка каквото му падне. Ще му дам да си кръкне от бутилката. Ако му е за пръв път, може да му пресече пристъпа. Да мога да го излекувам и опитомя — цена няма да има! Който го получи, ще ми го е платил скъпо и прескъпо.
КАЛИБАН
Знам те — малко ме поотпусна, но пак ще почнеш! Усещам го по треперенето ти — Просперо те насъсква!
СТЕФАНО
Пис-пис-пис! Хайде, отвори уста! От това млекце и котка проговаря. Една глътка ще ти пресече треската, бъди сигурен!
Не си знаеш приятелите. Зяпни отново!
ТРИНКУЛО
Този глас ми е познат! Да не е… но той се удави! Не, това са дяволи! Спаси ме, господи!
СТЕФАНО
Четири крака и два гласа — извънредно деликатно чудовище! С предния си глас може да прави комплименти на приятеля си, а със задния — да го хули колкото си иска. До дъно ще му я излея, дано се излекува!… Гълтай!… Амин! Сега ще ти цръкна малко и в другата уста.
ТРИНКУЛО
Стефано!
СТЕФАНО
Другата му уста ме извика по име! Господи, помилуй! Това е дявол, не е чудовище! Ще го оставя! Не ща да имам вземане-даване с Лукавия!
ТРИНКУЛО
Стефано, ако си Стефано, пипни ме и ми отговори! Аз съм Тринкуло — не бой се! — твоят приятел Тринкуло!
