Читать «Буря от ада» онлайн - страница 57

Седнах и се намръщих, стараейки се с всички сили да не й разкрия колко ме е страх.

— Откъде познавате Томи Том?

Тя сви порцелановите си рамене.

— Вие, господин Дрезден, сигурно го считате за прост бияч на Джони Марконе. Но всъщност той беше възпитан и внимателен човек. Той винаги се отнасяше добре с жените си. Отнасяше се с тях като към истински хора. — Погледът й се плъзгаше насам-натам, без да се вдига към мен. — Като към разумни същества. Аз никога не сключвам сделка с клиент, ако не съм уверена, че е джентълмен, но Томи много се отличаваше от останалите. Запознахме се с него преди много години, на друго място. Винаги съм следила да се грижат за него, когато поискаше да прекара вечерта с компания.

Тя кимна на своите мисли; лицето й оставаше безстрастно, само ноктите оставяха по масата нови драскотини.

— Кажете, той срещал ли се е с някого постоянно? Някой, с който е разговарял, и който знае нещо за живота му?

Бианка отрицателно поклати глава.

— Не — отвърна тя, но веднага се намръщи.

Без да свалям очи от нея, сякаш случайно докоснах с пръсти кърпичката си. Погледът й се метна към нея, после се вдигна към лицето ми.

Не мигнах. Срещнах бездънният й поглед и изкривих уста в лека усмивка, сякаш имах в запас още нещо, по-страшно, в случай, че отново се нахвърли върху мен. Видях нейният гняв, нейната ярост, и, поглеждайки за миг по-надълбоко, видях техния източник. Тя се вбесяваше от факта, че видях нейния истински облик; плашеше я и я оскърбяваше това, че свалих цялата й маскировка, разкривайки криещата се под нея твар. И сега тя се боеше, че мога да сваля тази маска когато поискам.

Повече от всичко на този свят Бианка искаше да бъде красива. А днес аз разруших тази нейна илюзия. Разклатих нейният малък, позлатен свят. И можеше да не се съмнявам: тя никога нямаше да ми прости това.

Тя трепна и отклони поглед, вбесена и уплашена едновременно, така че не успях да погледна по-навътре — и тя в мен също.

— Ако не ти бях дала дума, Дрезден — прошепна тя, — бих те убила на секундата.

— Това би било неразумно — отбелязах аз, стараейки се да говоря колкото се може по-твърдо и уверено. — Вие знаете колко е опасно да си играеш с предсмъртните проклятия на един чародей. Имате какво да губите, Бианка. И дори да успеете да ме премахнете, можете смело да заложите прекрасния си задник, че ще ви повлека в ада заедно с мен.

Тя застина, после наклони глава и отпусна юмруци. Това беше тиха, тъжна капитулация. Тя се отвърна, но успях да забележа как по бузата й се търколи сълза.

Накарах един вампир да заплаче. Страхотно. Усещах се като истински супергерой. Хари Дрезден, съкрушител на сърцата на неживите.

— Има един човек, който може би знае нещо — каза тя и този път потресаващият й глас звучеше глухо, безцветно, безжизнено. — При мен работеше една жена. Линда Рандъл. Тя и Дженифър отиваха заедно на повикване, когато клиентът искаше двойка. Те бяха приятелки.