Читать «Буря от ада» онлайн - страница 58
Джим Бъчър
— Къде е тя сега? — попитах аз.
— Работи някъде като шофьор. При някаква богата двойка, на която й трябва прислуга, способна не само да мие прозорците. Във всеки случай, тя не беше от онези, които предпочитам да държа при себе си. Мисля, че Дженифър имаше телефона й. Ще се постарая някой да ви го намери, господин Дрезден — тя произнесе името ми така, сякаш беше горчиво или отровно. Направо може да се каже, че го изплю.
— Благодаря. Много сте добра — аз също се опитвах да говоря с неутрален, официален тон. Възпитание и добрият стар блъф — това е всичко, което я спираше да не ми разкъса гърлото.
Тя също не се движеше, държейки очевидните си емоции под контрол, когато отново ме погледна. Погледът й се задържа на гърлото ми, застина, после очите й се разшириха. Изражението на лицето й остана абсолютно, нечовешки неподвижно.
Напрегнах се. Не просто се напрегнах, а се стегнах като стоманена пружина. Изчерпах запасите си от капани и инструменти. Ако решеше да ме нападне, нямаше с какво да се защитя. Оставаше, разбира се, еликсира, но едва ли щях да успея да го изпия преди да ме разкъса на части. За да не се разтреперя, стиснах здраво креслото. Не показвай страх. Не бягай. Само да побегнех, и тя инстинктивно щеше да се хвърли след мен…
— Тече ви кръв, господин Дрезден — прошепна тя.
Много бавно вдигнах ръка към гърлото си — към мястото, където ме одраска с нокти. На края на пръстите ми остана кръв.
Бианка не спускаше поглед от мен. Езикът й отново облиза устните.
— Скрийте я — прошепна тя и от устата й се изтръгна странен, мяукащ звук. —
Взех кърпата от масата и я притиснах до гърлото си. Бианка бавно замижа и се отвърна настрани. Не се изправи.
— Вървете си — каза тя. — Вървете. Сега ще дойде Пола. След малко ще я изпратя на портала с телефона.
Станах и тръгнах към вратата, но само след няколко крачки спрях и се огледах. Знаех какво се крие под тази великолепна маска, но не можах да се сдържа и още веднъж погледнах към нея. Лицето й се изкриви от желание.
— Вървете си! — изхлипа Бианка с глас, изпълнен с ярост, глад и още някакво, неведомо за мен чувство. — Вървете и не си мислете, че ще забравя тази вечер. Не се надявайте, че ще ви оставя просто така.
Вратата се отвори и в библиотеката влезе младата жена с прави коси, която ме посрещна на входа. Тя ме подмина, плъзгайки поглед по мен, и се отпусна на колене до Бианка. Реших, че именно това е Пола.
Пола измърмори нещо толкова тихо, че не успях да го чуя, и внимателно отметна косите на Бианка от лицето й. После запретна ръкава на блузката си над лакътя и долепи китката си до Бианкините устни.
Добре видях онова, което се случи след това. За миг езикът на Бианка се показа — дълъг, розов, лепкав — и остави по ръката на Пола ивица блестяща слуз. От това докосване Пола трепна и дишането й се учести. През плата на блузката се видя как зърната на гърдите й се втвърдиха. Тя бавно отметна главата си назад, а очите й заблестяха като на наркоман, който току-що е поел дозата си.
