Читать «Буря от ада» онлайн - страница 54

— И така, господин Дрезден. Какво ви доведе в моята скромна обител? Нямате с кого да прекарате вечерта? Не ви достигат развлечения? Уверявам ви, че ако се обърнете към нас, ще запомните тази вечер за цял живот. — Тя сплете ръце върху коляното си и ми се усмихна.

Усмихнах се в отговор и пъхнах ръка в джоба за бялата кърпа.

— О, не, благодаря. Дойдох да поговорим.

Устните й се разтвориха в безмълвно „А-а…“

— Ясно. И за какво, ако мога да попитам?

— За Дженифър Стентън. За нейното убийство.

Имах не повече от секунда, за да реагирам на заплахата. Очите на Бианка се свиха, после се разшириха като на готова за скок котка. А после тя се хвърли към мен директно през масата, протягайки ръце към гърлото ми.

Скочих назад, събаряйки креслото. Въпреки че успях да тръгна първи, тя все пак успя да ме достигне с ноктите си. Единият от тях ме опари с остра болка, одрасквайки гърлото ми, но тя не спря и падна след мен на пода; устните й се отвориха, разкривайки дългите й остри кучешки зъби.

Рязко извадих от джоба си кърпата и със замах я разгънах във въздуха директно пред лицето й. В кърпата се съхраняваше лъч слънчева светлина — винаги държа един-два в случай, че ми потрябват за приготвяне на отвара. За миг той заля стаята с ослепително сияние.

Светлината удари Бианка и я отхвърли назад, директно в книжните рафтове, сваляйки от нея късове плът — така пясъкоструйката сваля изгнилото месо от скелета. Тя изпищя и кожата до устата й се нагърчи и падна като стара змийска кожа.

До сега никога не бях виждал вампир. Впрочем, нямаше кога да се уплаша — можех да направя това по-късно. Погледът ми фиксираше подробностите, а ръцете ми посягаха към талисмана на шията ми. Муцуната на вампира приличаше на прилепова, злобна и уродлива, с непропорционално голяма за такова тяло глава. Тежките челюсти гладно тракаха със зъби. Тесните рамене, обаче, не правеха впечатление на хилави. Зад тънките, напомнящи за скелет ръце, трептяха ципести крила. Черната рокля, в която определено не остана нищо женствено, се плъзна надолу, разкривайки провиснала черна гръд. Черните изпъкнали очи се прикриваха от полупрозрачна кожена ципа, разядена на няколко места от моята слънчева светлина. Цялото й тяло беше покрито със слой черна слуз.

Вампирът бързо се съвзе и замря, съскайки злобно, свит до стената. Дългите, завършващи с остри нокти ръце продължаваха да посягат към гърлото ми.

Хванах пентаграма и го вдигнах високо, както правят в киното истинските убийци на вампири.

— Боже господи, лейди — казах аз. — Само исках да поговорим.

Вампирът засъска и с танцуваща, плашещо-грациозна походка тръгна към мен. На задните й лапи все още стояха черните тристадоларови обувки.

— Назад — изкомандвах аз, правейки крачка към него. Пентаграма засвети със студен, ярък огън на волята и вярата — моята, ако така ви харесва, вяра в това, че ще е достатъчен за да не допусна това чудовище до мен.

Тя засъска и отвърна муцуна, прикривайки очите си с ръце и крила. Отстъпи една крачка, после втора, и така — докато не опря гръб в книжните рафтове.