Читать «Буря от ада» онлайн - страница 53

Тук грешеше. Вампирите (както и всички други подобни твари) не реагират на символите като такива. Те реагират на енергията, която съпровожда истинската вяра. Не бих могъл да прогоня и комар-вампир с вярата си във Всевишния — с Него имаме твърде сложни взаимоотношения. Но пентаграма е символ на магията, а с вярата в нея всичко си ми е наред.

И, разбира се, охранителят не обърна внимание на еликсира ми за бягство. Не, наистина — Бианка би трябвало по-добре да обучава горилите си относно свръхестествените нещица.

Къщата се оказа елегантна, много просторна, с високи тавани и блестящи паркетни подове — вече не правят такива. Добре дресирано момиче с къса права коса ме посрещна в огромното фоайе. Учтиво я поздравих и тя ме придружи до библиотеката, чийто стени бяха натъпкани със стари книги в кожени подвързии. С подобна кожа бяха тапицирани и креслата до огромната писалищна маса в средата на стаята.

Седнах и зачаках. И зачаках. И зачаках. Мина повече от половин час, преди Бианка — най-после! — да се появи.

Тя влезе в библиотеката като свещ, горяща с ярък, студен пламък. Косите й имаха кафеникав оттенък; очите й бяха тъмни, погледът — ясен, а безупречно бялата кожа почти не беше докосната от козметика. Средна на ръст, тя притежаваше потресаваща фигура, която отлично се подчертаваше от черната рокля с висока яка и разрез, откриващ голяма част от бедрото. Черни ръкавици закриваха ръцете й до лактите, а обувките на токчета (триста долара, не по-малко) спокойно можеха да влязат в каталог с инструменти за изтезания. За истинска жена тя изглеждаше твърде потресаващо.

— Господин Дрезден! — ослепително ми се усмихна тя. — Каква неочаквана изненада!

Станах, когато тя влезе.

— Госпожо Бианка — отвърнах с поклон аз. — Най-накрая се запознаваме лично. Никакво описание не е в състояние да предаде колко прекрасна сте всъщност.

Тя се разсмя, игриво извивайки устни, отмятайки глава назад така, че за миг над якичката проблясна ивичка бяла шия.

— Казват, че сте джентълмен. Виждам, че е истина. Толкова е прелестно — да останеш джентълмен в тази страна.

— Двамата с вас не сме от този свят — отбелязах аз.

Тя се приближи към мен и с грациозно, пълно с женственост движение протегна ръка. Аз се наведох и докоснах с устни обратната страна на покритата с ръкавица китка.

— Наистина ли ме смятате за красива, господин Дрезден? — попита тя.

— Вие сте ослепителна като звезда, госпожо.

— Вежлив и красив — измърмори тя.

Погледът й ме опипваше от главата до петите, но дори тя избягваше да ме гледа в очите. Може би не искаше случайно да изпусне върху мен своята енергия, а може би се боеше от моята — не знам. Тя премина през стаята и спря до едно от кожените кресла. Както се подразбира, заобиколих масата, преместих креслото й и почаках, докато седне. Тя кръстоса крака и в тази рокля и с тези обувки това изглеждаше впечатляващо. Известно време я зяпах, после се опомних и се върнах на мястото си.