Читать «Буря от ада» онлайн - страница 51

Винаги държа у себе си няколко омагьосани предмета — е, по-точно, наполовина омагьосани. Истинското омагьосване е сложно и изисква много време, така че рядко мога да си позволя такъв разкош. На нас, бедните чародеи от ниската класа, ни се налага да се задоволяваме с достъпните ни две-три заклинания и да се надяваме, че няма да се разпаднат с времето. Бих се усещал далеч по-спокоен, ако можех да взема със себе си хвърлящия мълнии жезъл, но това щеше да е все едно, ако отидех до вратата на Бианка с танк, окичен с картечници и огнехвъргачки, а изобщо не исках да започвам битка.

Накратко, да бъдеш готов за неприятности изобщо не означава да провокираш тези неприятности.

И ви уверявам, че изобщо не се страхувах. Съмнявах се, че Бианка иска да има проблеми със смъртен чародей. Във всеки случай, не беше в неин стил да ядосва Белия Съвет заради мен.

От друга страна, и аз не бях любимец на Белия Съвет. Така че ако Бианка ме отстрани от сцената без излишен шум, те можеха и да си затворят очите за стореното.

По-спокойно, Хари, си казах. Не се превръщай в параноик. Ако продължаваш в този дух, завинаги ще се затвориш между четирите стени.

— А ти какво ще кажеш? — попитах Мистър, докато пъхах снаряжението по джобовете си.

Мистър се приближи до вратата и настоятелно я подраска с лапа.

— Всички само критикуват. Добре де, добре — въздъхнах аз. После го пуснах навън, излязох и аз, седнах в колата и я подкарах към престижния район до езерото, в „Кадифения салон“.

Бианка ръководеше бизнеса си от голямо имение, строено още през двайсетте години. Говореше се, че самият Ал Капоне го е построил за една от своите любовници.

Имението имаше желязна ограда; вратата се охраняваше от въоръжена мутра. Завих по отбивката и спрях пред портала. Докато натисках спирачката на Бръмбара, моторът се закашля и отзад се дочу неприятно почукване. Свалих стъклото и опънах шия, опитвайки се да погледна назад. Чу се леко „буф“ и изпод капака се разнесе струя черен дим.

Намръщих се. Моторът почти с извинителен тон се разтресе и изгасна. Страхотно. Сега няма с какво да се прибера вкъщи. Излязох от колата и цяла минута я гледах мрачно.

Охранителят от другата страна на вратата се отличаваше с квадратно телосложение — малко по-нисък от средния ръст, но с изключителна мускулатура, която не можеше да се скрие дори от скъпия костюм. Той ме измери с поглед на бойно куче.

— Имате ли среща? — попита ме той през оградата.

— Не — признах аз. — Но предполагам, че Бианка ще се съгласи да ме приеме.

Изглежда това не му направи особено впечатление.

— Много съжалявам — съобщи той, — но Бианка не е тук тази вечер.

Какво пък, не съм и очаквал, че всичко ще мине леко и просто. Свих рамене, скръстих ръце и се облегнах на капака на Бръмбара.

— Не се притеснявайте. Само ще почакам аварийната кола, за да измъкна оттук тази железария.

Той се вгледа в мен, примижавайки от неимоверните мислени усилия. В края на краищата нещо в мозъка му прещрака. Почти видях, как там се заражда, обработва и окончателно се оформя мисълта: „Нека началството решава“.