Читать «Буря от ада» онлайн - страница 49

— Засега нищо — признах аз и моментално реших да поизлъжа малко в полза на разследването. — Работих почти цялата нощ, но още е рано да се говори за резултати.

Тя изпсува.

— Такъв отговор не ме устройва, Хари. Трябват ми отговори, и ми трябват за вчера.

— Ще се заема с това колкото се може по-бързо.

— Заемай се веднага — изръмжа тя. Явно беше бясна. Не може да се каже, че това й се случваше рядко, но от тона й разбрах, че се случва още нещо. Когато нещата тръгнат на зле, някои изпадат в паника. Други се отказват. Мърфи побесняваше.

— Какво, да не би началството да е пуснало кучетата? — Хауърд Фейруезер, шефът на градската полиция, обикновено използваше Мърфи и нейния екип като жертвени агнета, предавайки им всички неподдаващи се на разкриване престъпления. Фейруезер не пропускаше възможността да представи Мърфи в неблагоприятна светлина. Сякаш, като правеше така, критиката към него намаляваше.

— Като крилата маймуна от Страната на Оз. Неволно се замисляш кой натиска него да приключи това дело. — Киселината в гласа й стигаше за десет неузрели лимона. Чух съскане — изглежда беше пуснала в чашата си таблетка „Алка-Зелцер“. — Не, Хари, говоря сериозно. Дай ми отговори на въпросите ми и ми ги дай бързо. Трябва да знам дали това е свързано с магия, и ако е свързано, как са го направили и кой може да го е направил. Име, място — трябва да знам всичко.

— Не е толкова просто, Мър…

— Тогава направи така, че да е просто. След колко време можеш да ми се обадиш? Трябва да докладвам на шефовете след петнайсет минути, ако не искам да се сбогувам със значката си още днес.

Намръщих се. Ако успеех да разбера нещо от Бианка, можеше да помогна на Мърфи, но ако срещата не даде резултат, днес няма да напредна и с крачка, а на Мърфи отговорите й трябваха веднага. По дяволите, май трябваше да приготвя еликсир за бодърстване.

— Я ми кажи, шефовете ви работят ли през почивните дни?

— Шегуваш ли се? — изсумтя Мърфи.

— Имам предвид, че до понеделник ще изровим нещо.

— Какво, ще разкриеш престъпника за три дни? — недоверчиво попита тя.

— Не знам колко ще ти помогне това — дори и да успея да разплета тази история. Надявам се, че ти ще откриеш нещо повече.

Чух как тя въздъхна и изпи лекарството.

— Не ме подвеждай, Хари.

Време беше да сменя темата, преди да ме е разкрила и да ме заподозре в лъжа. И освен това нямах никакво желание да се занимавам със забранени разследвания, ако имах възможността да не правя това.

— Какво стана с Бианка? Успя ли да разбереш нещо?

Тя отново изруга.

— Тази кучка не иска да говори с нас. Само се усмихва, кима, пуска ти цигарен дим в лицето и кръстосва крака. Жалко че не видя какви лиги пускаше Кармайкъл.

— Горкият. Впрочем, не трябва да го съдиш твърде сурово. Казват, че е хубава. Слушай, Мърф, ами ако аз…

— Не, Хари. Категорично не. Дори не се приближавай до „Кадифения салон“, камо ли да говориш с тази жена. Не се бъркай в тази история.