Читать «Буря от ада» онлайн - страница 50

— Лейтенант Мърфи — изръмжах с командирски тон. — Да не би да ревнуваме?

— Не се занасяй, Дрезден. Ти си цивилен, нищо че имаш лиценз за частен детектив. Ако в търсене на приключения се озовеш в болницата или дори в моргата, ще трябва аз да отговарям.

— Мърф, трогнат съм от загрижеността ти.

— Ще те трогна с тухла по тиквата, Хари, ако не ме послушаш — рязко парира тя.

— Ей, Мърф, не се пали толкова. Ако не искаш да ходя там, няма да отида. — Опа! Абсолютна лъжа. Ако разбере истината, ще ми налети като лъв върху агънце.

— Ти си мръсен лъжец, Хари. По дяволите, трябва да те затворят в дранголника, за да не…

— Какво? — с нарочно висок тон извиках в слушалката. — Мърф, прекъсваш ми. Не те чувам. Ало? Ало? Проклет телефон! Набери ме пак — и затворих слушалката.

Мистър се приближи и се отри в краката ми. Възстанових равновесието си и под внимателния поглед на зелените му очи се наведох и изключих телефона от розетката точно в момента, в който иззвъня отново.

— О’кей, Мистър. Огладня ли?

Приготвих закуска: вчерашен сандвич с говеждо за него, порция спагети, затоплени на печката с дърва, за мен. Отворих последната кутийка ко̀ла, която Мистър, между другото, обича не по-малко от мен, и когато приключихме с яденето и пиенето, се разсъних и отново бях готов за умствена работа — и за настъпващата вечер.

Тъй като още не бяхме преместили часовниците на лятно време, се стъмваше около шест. Имах още около два часа за подготовка.

Може би си мислите, че знаете едно-друго за вампирите. Какво пък, възможно е част от това, което са ви казвали за тях, да съответства на истината. Макар че… по-вероятно не. Така или иначе, не хранех напразни илюзии, че ще получа цялата информация на поднос със синя панделка. Изхождах от това, че работата ще тръгне на зле още преди всички да кажат онова, което знаят. Затова трябваше да съм уверен, че няма да ме хванат неподготвен.

Занаятът на чародея се заключава в това да поглежда напред, изпреварвайки събитията. За да може да ги посрещне подготвен. Така че чародеите не са свръх-хора. Ние просто се стараем да виждаме нещата по-ясно от другите хора, а така също — да използваме достъпните ни допълнителни източници на информация за собствените си цели. По дяволите, та някога чародеите са наричани вещери — от думата „вещ“, тоест — „знаещ“. Ние разбираме нещата. Не сме по-силни или по-бързи от другите. Дори не е задължително да сме по-умни. Но ние сме ловки като дявол знае какво, и ако имаме възможност да се подготвим, сме способни да сътворим доста впечатляващи неща.

Та така, ако един чародей може да формулира проблема, то — най-вероятно — ще може да подбере нещо, чрез което да го разреши. Затова подбрах предмети, които според мен щяха да ми бъдат полезни. Най-напред се уверих, че бастунът ми е полиран и напълно годен за използване. Пъхнах сребърното си ножче в калъф под лявата мишница. Прелях еликсира за бягство в малко пластмасово шишенце и го скрих в джоба на якето си. Сложих си любимия талисман: сребърен пентаграм на верижка. Той принадлежеше на майка ми; бях го получил от баща си. И накрая прибрах в джоба си малко сгънато парче бял плат.