Читать «Буря от ада» онлайн - страница 48

Та така, за да разпаля този огън имах предостатъчно тревоги, предостатъчно раздразнение и дявол знае колко — глупава упоритост. Мърморех над еликсирите нужните фрази на квазилатински, усещайки на границата на физическите си чувства нарастващо съпротивление. Събрах цялата си тревога, цялата си злоба и цялата си упоритост в голяма топка и я хвърлих в стената от съпротивление, подсилвайки я със силата и интонацията на думите. И в този момент магията внезапно ме напусна, оставяйки ми чувство за зееща празнота.

— Харесва ми — отбеляза Боб, когато и двата еликсира се обвиха със зелен дим и започнаха да хвърлят горещи пръски.

Поседнах на стола и свалих еликсирите от огъня, за да изстинат. Бях останал без сили и се чувствах така, сякаш ме бяха натоварили с цял тон тухли. Когато смеските изстинаха, ги налях във флакони, които надписах с неизмиваем магически флумастер — колкото се може по-ясно. Що се отнася до еликсирите, предпочитам да избегна каквато и да е бъркотия — след онзи случай с еликсирите за невидимост и за растеж на косата, когато се опитвах да пусна що-годе прилична брада.

— Няма да съжаляваш, Хари — увери ме Боб. — Това е най-добрият еликсир, който някога съм правил.

— Не ти, а аз. — Бях толкова уморен, че никаква дреболия като вероятна екзекуция не можеше да ме удържи от сън.

— Разбира се — съгласи се Боб. — Както ти харесва, Хари.

Обиколих стаята, изгасих свещите и керосиновият нагревател, после се измъкнах по стълбата, без дори да се сбогувам. Боб доволно се хилеше зад мен.

Добрах се до кревата и рухнах в него. Обикновено Мистър се вмъкваше веднага след мен и се настаняваше да спи върху краката ми. Почаках, и след няколко секунди той се появи и легна да спи, мъркайки като малък мотор.

Вече заспивайки, се опитах да подредя в ума си програмата за следващите ден-два. Да поговоря с вампирката. Да изясня местоположението на изчезналия мъж. Да избегна наказанието на Белия Съвет. Да намеря убиеца.

Преди той да ме е намерил първи.

Неприятна мисъл — но аз реших, че няма да се притеснявам за всякакви глупости, настаних се по-удобно и заспах.

Глава 9

В петък вечерта се отправих на среща с Бианка. С вампирката.

Разбира се, не тръгнах просто така. В леговището на лъва, така да се каже, не се ходи без да се подготвиш. Преди това трябва поне да закусиш стабилно.

Закуската ми беше в три следобед, когато се събудих от настойчив телефонен звън. Наложи ми се да се измъкна от кревата и да дошляпам бос до гостната.

— Мммф… Ъ-ъ… алоу? — попитах аз.

— Дрезден — каза Мърфи. — Какво ще ми кажеш?

Гласът на Мърфи звучеше напрегнато. Съдейки по него, тя се намираше в пределно за нея състояние. На моите нерви той оказваше точно такова влияние, като скърцане на нокти по черна дъска. Изглежда разследването на убийството на Томи Том не протичаше много успешно.