Читать «Буря от ада» онлайн - страница 46

Не. Това вече е прекалено. Това е все едно да призная, че не съм в състояние да накарам една жена да ме хареса. И, освен това, би било несправедливо преимущество по отношение на дамата. Трябваше ми еликсир за бягство. Той можеше да ми послужи при Бианка и — в най-лошия случай — с него можех да избягам от Морган и Белия Съвет. Накратко, бих се чувствал значително по-уверен, ако в джоба си имах еликсир за бягство.

— Добре, Боб. Печелиш. Ще направим и двата. Съгласен ли си?

Очите на Боб светнаха предпазливо.

— Наистина ли? Ще направиш любовна отвара точно както ти кажа?

— Нима някога съм приготвял еликсири без твоите съвети, Боб?

— Ами онзи еликсир за отслабване, който се опита да забъркаш?

— Е, да… Това беше грешка.

— И антигравитационния еликсир, помниш ли го?

— Но ние поправихме пода след това! Много важно!

— А и…

— Добре, добре! — завиках аз. — Не е задължително да сипваш сол в раните. Хайде, казвай рецептите.

И Боб ги каза, с присъщите му шеговити изрази, така че през следващите два часа приготвяхме еликсири. Всъщност, те се приготвят почти еднакво. Първо ти е нужна основа, веществен — обикновено течен — носител. После — нещо за задействане на чувствата, после — нещо за ума, и, накрая, нещо за духа. Точно осем съставки, различаващи се по това, какво е предназначението на еликсира и личността на онзи, който го приготвя. Боб имаше зад гърба си (образно казано, тъй като нямаше гръб) няколковековен опит, така че той с лекота изчисляваше най-добрите компоненти за този или онзи чародей. Общо взето, беше прав, когато спомена своята ценност: не съм чувал за други духове, чийто опит може да се сравни с неговия. Много ми провървя с него.

От това изобщо не следва, че понякога не ми се иска да разбия този проклет череп на парченца.

Еликсирът за бягство се приготвя върху основа от осем унции евтина ко̀ла. Добавихме там капка машинно масло (за обонянието) и начупихме птиче перо (за осезанието). Последваха три унции смляно кафе, смесено с брашно и шоколадов ароматизатор. Следващата съставка беше неизползван автобусен билет (за ума) и малка верижка (за сърцето), която се наложи да скъсам и да я пусна в сместа, без да я разтварям. Накрая разгънах чиста носна кърпа, в която се пазеше парче дълбока сянка, изсипах я в кипящата течност и добавих мишо шумолене, което извадих от стъклен буркан с протъркана капачка.

— Боб, сигурен ли си, че това ще проработи? — попитах аз.

— Със сигурност. Тази рецепта е просто супер.

— Вони кошмарно.

Очите на Боб весело примигнаха.

— Така и трябва.

— А как действа? На принципа на свръхскоростта, или е разновидност на телепортацията?

Боб се прокашля замислено.

— По малко и от едното, и от другото. Като я изпиеш, за няколко секунди се превръщаш във вятър.

— Във вятър ли? — Погледнах го с подозрение. — Нещо не съм чувал за това преди, Боб.

— Аз какво съм, дух на въздуха или не? — възмути се Боб. — Ще сработи прекрасно, ще видиш.