Читать «Буря от ада» онлайн - страница 36

— Ха, Хари! — извика той. — Готово!

— И какво разбра, Тук?

— Познай!

Изсумтях.

— А, не.

— Е, хайде де! Поне малко!

Намръщих се — наистина бях много уморен и това не подобряваше настроението ми, макар че се опитвах да не го показвам.

— Тук, вече е късно. Обеща да ми разкажеш всичко.

— С теб не е интересно — възмути се той. — Трябва ли да се учудвам, че от теб не мога да очаквам нищо, докато не ти притрябва услуга?

Погледнах го удивено, а той се зарадва.

— Ха! Това вече ми харесва. Ние те следим, Хари Дрезден!

Виж, това вече съвсем не ми хареса. Представих си дузина фейски съгледвачи, летящи около прозорците ми и надничащи вътре. Хм, струва си да предприема мерки да не допускам такова нещо. Не че се боях от тях, или нещо такова. Просто за всеки случай.

— Докладвай, Тук — въздъхнах аз.

— Кацам! — извика той и аз послушно протегнах ръка с дланта нагоре, а той се настани на нея. Почти не усещах теглото му, но полето му, неговата аура, ме прониза като лек електрически удар. Той смело срещна погледа ми — феите нямат души, така че няма какво да гледаш, а и самите те, макар че виждат директно човешката душа, не изпитват желание.

— О’кей — заяви Тук. — Говорих със Звънчето, който е говорил с Червенокосия, а той е говорил с Мег О’Аспенс, а тя му е казала, че Златоокия е споменал, че се е повозил на колата на разносвача на пица, когато тя е идвала тук вчера вечерта! — Тук гордо се тупна по гърдите.

— Колата на разносвача на пица? — объркано повторих аз.

— Ами да, пица! — тържествуващо извика Тук. — Пица! Пица! Пица! — Крилете му отново затрептяха и аз се постарах да измигам от очите си този дяволски вълшебен прашец, преди да съм започнал да кихам.

— Нима феите обичат пица?

— Ама, Хари — този път Тук се стъписа, — ти какво, не си ли опитвал пица?

— Разбира се, че съм опитвал — отвърнах аз.

Тук придоби обиден вид.

— И нито веднъж не почерпи?

— Слушай — въздъхнах аз. — Може би скоро ще ви нагостя с пица. Като благодарност за помощта.

Тук възторжено подскочи, преминавайки от края на един пръст на друг.

— Да! Да! Само почакай да им разкажа! Ще видим тогава кой ще се присмива на Тук-Тук!

— Тук — казах аз, опитвайки се да го усмиря. — Кажи ми, той видял ли е някой друг?

Тук направи хитра физиономия.

— Той каза, че тук е имало смъртни. Занимавали се със спорт, затова им трябвала пицата — да възстановят силите си!

— Откъде е била пицата, Тук?

Духчето замижа, после се втренчи в мен така, сякаш бях изтърсил някаква огромна глупост.

— Но, Хари! Нали ти казах: от колата. — Той излетя от дланта ми и изчезна в короните на дърветата.

Кимнах с въздишка. Тук не правеше разлика между „Домино“ и „Пица Хът“. Той дори не можеше да чете: повечето феи имат сериозна непоносимост към писмената информация.

Е, какво пък, разбрах две неща. Първото — че някой тук е поръчвал пица с доставка. От това следваха две неща. Първо, че някой е бил тук вчера. Второ, че този някой е бил видян от някого и е говорил с него. Може би ще успея да намеря разносвача на пица и да го попитам дали е видял Виктор Селз.