Читать «Буря от ада» онлайн - страница 35

— Страхотно плюскане, Хари. Не е като боклука, който понякога ни попада.

— Консерванти — поясних аз.

— Да им… — Тук дълго се задържа около чашката с мляко, после легна по гръб и доволно поглади закръгленото си коремче. — Добре — каза той. — А сега ме пусни.

— Не толкова бързо, Тук. Преди това ми трябва нещо от теб.

— Ох, тези чародеи — навъси се Тук. — Вечно им трябва нещо. Сякаш не мога да ги закопая в земята. — Той стана и гордо скръсти ръце на гърдите, гледайки ме така, сякаш беше по-висок от мен. — Е, добре — снизходително изръмжа той. — Щом е така, ти обещавам изпълнението на една-единствена малка молба — като изключение, от благодарност за угощението.

Постарах се да запазя невъзмутимото изражение на лицето си.

— Ти си много добър.

Тук изсумтя и по някакъв начин успя да ме погледне от горе на долу.

— Всъщност в мен са съчетани мъдрост и милосърдие.

Аз кимнах, сякаш наистина виждах проява на дълбока мъдрост.

— Така-а… Слушай, Тук, искам да знам дали си бил на това място през предишните няколко нощи, или познаваш някого, който е бил. Търся един човек, и той, може би, е идвал тук.

— А ако ти кажа — заяви Тук, — в замяна ти ще разкъсаш кръга, който, без съмнение, само по чиста случайност ме задържа тук. Правилно ли разбрах?

— Това би било напълно разумно — съгласих се аз с всичката сериозност, на която бях способен.

Тук се престори че обмисля това, после кимна.

— Много добре. Ще получиш информацията, която искаш. Освободи ме.

Присвих очи.

— Сигурен ли си? Обещаваш ли?

Тук още веднъж тупна с краче и този път облачето прах беше по-голямо.

— Хари! Разваляш целия спектакъл!

Скръстих ръце на гърдите си.

— Искам да ми обещаеш.

— Е, добре, добре, добре! Обещавам, обещавам, обещавам! Обещавам да разбера всичко, което искаш да знаеш. — Той възбудено запърха около невидимата бариера. — Само ме пусни! Пусни ме!

Обещанието, произнесено три пъти, е най-близкото нещо до истината, което можеш да измъкнеш от една фея. Бързо приближих кръга и докоснах края му. Невидимата бариера изчезна с лекото съскане на освобождаваната енергия.

Тук се понесе като миниатюрна сребърна комета над водите на езерото Мичиган и изчезна. Точно като дядо Коледа. Е, наистина, Коледа е далеч по-голям и по-значим дух от Тук, и освен това не знам истинското му име. Но така или иначе не бих се заел да призовавам Коледа. И се съмнявам, че на някого му стигат силите за това.

Разходих се около къщата, за да не заспя. Ако легнех, Тук имаше пълното фейско право да ми разкаже всичко, което ме интересува, докато спя. А като имаме предвид, че току-що го бях заловил и, в известен смисъл, унизил, той би могъл да ми отмъсти — след две седмици няма да помни нищо, но ако ме завареше спящ и беззащитен, можех да се събудя с глава като задник, а не съм сигурен, че това ще помогне за разрешаването на случая.

Затова обикалях и чаках. Обикновено на Тук му стигаше половин час, за да разбере всичко, което ме интересува.

Така и стана. Не минаха и трийсет минути, когато той, искрейки и проблясвайки, долетя и запърха около главата ми, опитвайки се да поръси очите ми с вълшебния си прашец.