Читать «Буря от ада» онлайн - страница 34

Известно време Тук се колебаеше, пърхайки назад-напред над подноса, но с всеки кръг бавно се приближаваше. Феи и мед. Мушици и пламък. Тук беше хващан така няколко пъти, но духчетата не се отличават с дълга памет, а и не им е в природата да си променят навиците. Но все пак затаих дъх.

Най-накрая духчето докосна земята, грабна хляба, потопи го в меда и впи зъбките си в него. Чу се едва доловимо изщракване: кръгът се затвори.

Тук реагира незабавно. Той издаде пронизителен вопъл — като попаднал в капан заек — и отчаяно запърха с крила, опитвайки се да отлети обратно към езерото. Само че, достигайки до границата на невидимия кръг, той се вряза в нещо, неотстъпващо по здравина на тухлена стена. От сблъсъка около него се разнесе облаче сребърен прах. Той изръмжа и пльосна фейския си задник на земята.

— Как не се досетих! — извика той, когато излязох от дърветата. Гласът му звучеше високо, но приличаше по-скоро на детски, а не като чуруликането на феите от анимационните филмчета. — Сега си спомних къде съм виждал тази паница! Ах ти, гаден, дълъг, дългонос, плоскостъп смъртен червей!

— Здравей, Тук — казах аз. — Помниш ли какво се разбрахме миналия път, или трябва да повтаряме всичко отначало?

Тук ме изпепели с поглед и гордо тупна с краче. От удара в земята се вдигна ново сребристо облаче.

— Пусни ме! — настоя той. — Пусни ме, иначе ще се оплача на Кралицата!

— Ако не те пусна — отбелязах аз, — няма да можеш да се оплачеш на Кралицата. И освен това, знаеш много добре какво ще каже тя на дребно духче, което е било толкова глупаво, че да попадне в капан заради мляко и мед.

Тук възмутено скръсти ръце на гърдите.

— Предупредих те, смъртни. Освободи ме незабавно, ако не искаш да изпиташ върху себе си цялата ужасна, безпощадна, непреодолима сила на фейската магия! Ще накарам зъбите ти да изгният и да изпадат от устата ти! Очите от орбитите им! Ще напълня устата ти с тор, а ушите с червеи!

— Давай, пробвай — казах аз. — А после ще поговорим за това, какво трябва да направиш, за да се измъкнеш от този кръг.

Знаех, че блъфира. Така се случваше всеки път, но той не помнеше подробностите. Когато живееш няколкостотин години, забравяш много дреболии. Тук се намръщи и отново тупна с краче.

— Наистина, Хари, можеше поне да се престориш, че си се изплашил.

— Извинявай, Тук. Нямам време.

— Време, време… — измърмори Тук. — Вие, смъртните, само за това мислите. Всички говорят само за това време! Цели градове се лутат като проклети, пищейки, че закъсняват, и свирят с глупавите си клаксони. А преди, вие, хората, можехте да се справяте с времето.

Търпеливо изслушах нравоученията му. Все едно, Тук не можеше да говори дълго на една тема.

— Помня народа, който живееше тук преди да дойдете вие, бледоликите. Те никога не се притесняваха от язва или… — погледът на Тук отново се задържа върху млякото, меда и хляба. Той замълча, направи крачка към подноса, взе остатъка от хляба и го изяде, топейки го в меда; припряно-алчните му движения напомняха на птичи.