Читать «Буря от ада» онлайн - страница 33

Такъв кръг прави още нещо: той удържа магическите създания като феи и дори демони. Удобно, нали? Обикновено го използват, за да не ги пускат вътре. Далеч по-сложно е да създадеш такъв кръг, който би ги удържал вътре. Тук в играта влиза кръвта. Кръвта дава власт. Ако пийнете малко от нечия кръв, това има известен метафизичен смисъл, един вид енергия. Тя е незначителна, освен ако не сте решили да се подхранвате с нея (както правят вампирите), но е достатъчна, за да затвори кръга.

Сега знаете как се прави това. Но не ви съветвам да опитвате това в къщи. Нали не знаете какво да правите, ако нещо тръгне накриво?

Та така, скрих се сред дърветата и произнесох името на едно конкретно духче, което ми трябваше. Името звучеше като мелодично редуване на гласни — наистина, доста красиво, особено като се има предвид, че при всички наши предишни срещи той откликваше на името Тук-Тук. Заедно с името изпратих и малко от волята си — не много силна, за да може да пристигне тук, както би му се струвало, по собствено желание. Или поне така изглеждаше на теория.

Що за име е това? Извинявайте, ама нали не мислите сериозно, че чародеите дават такава информация просто така?

Нямате представа какво ми струваше, за да го науча.

След около десет минути Тук се показа над водите на езерото Мичиган. Отначало дори го приех за отблясъци лунна светлина на гребените на езерните вълни. Тук беше висок около шест дюйма. Фигурата му напомняше човешката, само че беше по-бледа, по-изящна и, разбира се, по-миниатюрна; на гърба му трептяха тънки сребристи криле — гордостта на феите. Обкръжаваше го нимб от призрачна светлина. Разрошената копринена грива на косите му напомняше на окраската на райска птица, само че в светлолилав цвят.

Тук обичаше хляб, мляко и мед — напълно обичайните пристрастия на феите „средна категория“. По принцип те не обичаха да посещават кошерите, а и с млякото в Небивалото са доста зле, откакто фермите преминаха на съвременни технологии. Трябва ли да казвам, че не отглеждат и пшеница, следователно не мелят брашно и не пекат хляб?

Тук се снижи предпазливо, шарейки с поглед по дърветата. Не ме видя. Наблюдавах как бавно обикаля подноса, облизвайки се и потърквайки корема си с ръка. Трябваше само да изяде хляба, за да затвори кръга, давайки ми възможност да се пазаря с него — информация в замяна на освобождаването му. В тукашните места Тук беше младши дух, един вид — момче за всичко в Небивалото. Ако някой знаеше нещо за Виктор Селз, тогава го знаеше и Тук. Или познаваше някого, който знаеше.