Читать «Буря от ада» онлайн - страница 18

А само секунда по-късно вече се боях от този човек. Боях се до смърт. Погледнах в душата му и тя се оказа твърда и празна като хладилник от неръждаема стомана. Това беше повече от достатъчно, за да ме извади от релси. Той беше силен, свиреп и безпощаден, макар че не беше жесток. Той притежаваше душа на тигър.

— Какво пък, добре — меко произнесе той, сякаш нищо не се беше случвало. — Няма да се опитвам да ви налагам предложението си, господин Дрезден. — Автомобилът забави ход и Хендрикс спря пред моята сграда. — Но нали няма да възразите, ако ви дам един съвет? — Бащинските нотки се изпариха от гласа му и сега звучеше просто спокойно-търпеливо.

— Само ако не искате пари за него. — Благодаря на Бога за изтърканите клишета. Бях твърде уплашен, за да измисля разумен отговор.

Марконе почти се усмихна.

— Струва ми се, че за вас ще е най-добре, ако легнете за няколко дена с простуда. Виждате ли, работата, над която детектив Мърфи ви помоли да помислите, не бива да излиза на бял свят. Няма да ви хареса онова, което ще откриете. И освен това — тя е от моята страна на оградата. Нека аз да се справя с нея, при това — без да ви безпокоя.

— Заплашвате ли ме? — попитах.

Лично аз не смятах така, но не исках той да види това. Само ако гласът ми не трепереше…

— Не — невъзмутимо отвърна той. — Твърде много ви уважавам, за да се принизявам до това. Казват, господин Дрезден, че вие не сте измамник. А истински маг.

— Освен това говорят, че съм побъркан.

— Аз съм много придирчив в избора на онези, които слушам, и онова, което казват — отбеляза Марконе. — Помислете върху онова, което ви казах, господин Дрезден, става ли? Не мисля, че си заслужава често да пресичаме професионалните си пътища. Във всеки случай, аз бих се постарал да не ви превръщам в свой враг заради това.

Стиснах зъби, борейки се със страха.

— Не бива да ме превръщате в свой враг, Марконе. Това би било просто глупаво. Много глупаво.

Той ме погледна — лениво и отпуснато. Сега вече не се боеше да срещне погледа ми. Онова повече няма да се повтори.

— Наистина би трябвало да сте по-вежлив, господин Дрезден — отбеляза той. — Така е по-полезно за бизнеса.

Оставих тази забележка без отговор: просто не намерих такъв, който не би прозвучал изплашено или безразсъдно грубо.

— Ако неочаквано загубите ключа от колата си — казах аз вместо това, — не се притеснявайте, обадете ми се. Само повече не се опитвайте да ми предлагате пари или да ме заплашвате. Благодаря за возенето.

С все същото изражение на лицето той гледаше как излизам от колата и затварям вратата зад себе си. Хендрикс подкара „Кадилак“-а и зави обратно, като ми хвърли на сбогуване още един застрашителен поглед. По дяволите, и преди ми се е случвало да поглеждам в душите на хората. Такова нещо не се забравя. Но нито веднъж не ми се е случвало да се сблъскам с някой като него, толкова спокоен и контролиращ себе си; дори другите практикуващи магове, с които съм срещал погледа си, изглеждат напълно различно. Никой от тях не ме възприемаше като колонка числа, които си струва да се запазят за по-нататъшен анализ.