Читать «Буря от ада» онлайн - страница 16

Куджо отново ме погледна свирепо в огледалото, на което отвърнах с лъчезарна усмивка. Усмивката винаги вбесява хората много повече от директното оскърбление. А може би просто усмивката ми е такава, оскърбителна.

Изглежда моето поведение изкара от релси Марконе. Дявол знае, може би трябваше да държа шапка в ръка, но никога не съм харесвал Франсис Форд Копола, а и никога не съм имал кръстник (виж, кръстница имам, и тя, естествено, е фея. Впрочем, това е съвсем друга история).

— Кажете, господин Дрезден — продължи той. — Обикновено колко струват услугите ви?

Това ме накара да се напрегна. Какво може да иска от мен някой като Марконе?

— Стандартната ми такса е петдесет долара на час плюс пътните разходи — отвърнах аз. — Впрочем, тя може да варира в зависимост от онова, което ви е нужно.

Марконе ме слушаше и кимаше, сякаш ме поощряваше да говоря още. После намръщи чело така, сякаш старателно обмисляше какво да каже сега, вземайки под внимание моите интереси — като някой грижлив дядо.

— Кажете, колко ще струва, за да не разследвате нещо?

— Искате да ми платите за това да не правя нещо ли?

— Нека кажем така: плащам ви по стандартната тарифа. Това прави хиляда и четиристотин на ден, нали?

— Всъщност хиляда и двеста — поправих го аз.

Той реагира на думите ми с ослепителна усмивка.

— Честните партньори са голяма рядкост. Истинско съкровище. Значи, хиляда и двеста на ден. Да кажем, че ви платя две работни седмици, господин Дрезден, и вие си починете известно време. Идете на кино, наспете се и така нататък.

Внимателно го гледах.

— И за над хиляда долара на ден вие искате аз…

— Да не правите нищо, господин Дрезден — усмихна се Марконе. — Съвсем нищо. Отпуснете се, протегнете си краката. И се дръжте по-далеч от детектив Мърфи.

Виж ти… Марконе не искаше да си пъхам носа в убийството на Томи Том. Интересно. Обърнах лице към прозореца и притворих очи, сякаш обмислях предложението му.

— Парите са у мен — продължи Марконе. — Плащам в брой и на място. Вярвам, че вие също ще изпълните ангажимента си. Много ви уважават за деловата честност.

— Мммм. Наистина, не знам, Джон. Виждате ли, сега съм прекалено зает, за да вземам пари за нови поръчки. — Колата почти стигна до сградата, в която се намираше офисът ми. Вратата на колата, изглежда, не беше блокирана. Дори не си бях поставил колана — в случай че ми се наложи да отворя вратата и да скачам в движение. Виждате ли колко съм предвидлив? Ето какво е чародейския интелект — е, и параноя също.

Усмивката на Марконе помръкна. Сега лицето му изразяваше искрено съчувствие.

— Господин Дрезден, много би ми се искало да установим взаимноизгодни делови отношения с вас. Ако работата е в парите, мога да ви предложа повече. Да кажем, че удвоя обичайната ви тарифа. — Той седеше полуобърнат към мен, поклащайки длани пред себе си. Господи, струваше ми се, че всеки момент ще ми каже да изляза на терена и да спечеля подаването. Той отново се усмихна. — Как ви звучи това?