Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 8

Пътуването ми причиняваше болка и по друга причина. Вкиснатата кобила се оказа най-тромавото, твърдогърбо създание, убягнало от ножа на касапина. Така набиваше крак, че всяка подкова се забиваше в гръбнака ми. Седлото, от най-евтиния дървен вид, беше цяла агония. Така се схванах, че слезех ли от коня, куцуках като старец. Не че „ездата“ ми допадаше повече. Трябваше да си отвоювам всяка крачка с удари и ритници по бедрата на ленивото създание, и бях напълно безсилен, когато кобилата решеше да се отклони от пътя към някоя туфа трева. Биех я между ушите с една лескова пръчка, отрязана специално за целта, и опъвах юздите, но животното само извръщаше грозна глава и продължаваше към целта. Веднъж пък за мой срам се препъна и двамата се проснахме по очи в прахта. Решеше ли да пасе, бях безсилен. Дърпах юздите, докато ръцете ме заболяваха и я ритах в ребрата, без резултат. Инатият звяр надигаше глава и се завлачваше под псувните ми чак когато пометеше всичко.

— Не изоставай от групата — предупреди ме неразговорливо Едноръкия, дошъл да провери дали всичко е наред отзад.

— Съжалявам, заради коня е — отговорих.

— Ако това изобщо е кон — коментира хускарлът, оглеждайки уродливото създание. — Май не съм виждал по-грозна кранта. Има ли си име?

— Не знам — казах, след което, без да мисля добавих: — Аз ѝ викам Ярнвидя.

Хускарлът ме изгледа странно. Ярнвидя значи „желязна кранта“. Чак сега си дадох сметка, че като Бакрауф, и това е име на тролска жена.

Бавният кон ми даваше предостатъчна възможност да разгледам подробно Англия. Земята бе учудващо плодородна, независимо от скорошните войни. Селата се редяха едно след друго. Повечето бяха спретнати и добре поддържани — десетина покрити със слама къщи със стени от ракита и кирпич или талпи, издигнати край кални улици или на кръстопът. Много имаха градини отпред и отзад, а зад хамбарите, кочините и кошарите се виждаха добре гледани ниви. Ако мястото бе важно, имаше и по-голяма къща на местния големец с параклис или дори дървена черква. На места мярках каменоделци, които поставяха основите на по-висока църковна кула. Култът към Белия Христос се разпространяваше като пожар, дори в селата. Не видях олтар на старите богове, само парцаливи обредни ленти, увесени по големите дъбове, които подсказваха, че Старата вяра все пак не е изчезнала напълно.

Пътувахме по почти права линия, което ми се стори странно. Пътищата в Исландия и Ирландия криволичеха, придържаха се към високото, за да избегнат мочурищата и заобикаляха по-гъстите гори. В Англия, напротив, сечаха почти напряко. Когато се загледах по-внимателно, забелязах, че тежките ни каруци проскърцват по стар път, изровен от колела, но още личеше, а на места имаше и павета и издигнати бордюри.

Когато попитах, ми казаха, че е от римско време. Казвал се Уотлинг Стрийт и макар мостовете и паветата отдавна да били срутени или отнесени от водата, задължение на местните селяни било да поддържат и поправят пътя. Явно невинаги го изпълняваха и на места трябваше да газим през бродове или плащахме на лодкари да ни преведат през реките.