Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 128

Беше един от тези дни, в които настъпваше кратка почивка от мрачното време и Гретир ме бе извел от миризливата землянка, за да се насладя на чистия въздух и немощното слънце.

— Най-добре ще е да насечем дървото сега, преди пак да е заваляло.

Гретир взе секирата си, единствената която имахме, твърде необходима ни да я остави в ръцете на Глаум, който можеше да я изгуби или счупи.

Отиде до мястото, където Глаум бе довлякъл дървото. Лежеше на земята, скрито в тревата и аз не го виждах, но чух Гретир да казва:

— Странно, това е същото дърво, което метнах обратно в морето. Течението трябва да го е прехвърлило покрай острова и изхвърлило на срещуположния бряг.

— Е, добро е, без значение откъде е дошло. Старо е и яко — каза Глаум, — направо се изпотих да го кача до тук. Този път няма да го похабим току-така.

Видях как Гретир вдига секирата с две ръце и мощно замахва. Миг по-късно чух звук като от незастигнал целта си удар — фалшиво ехо — и Гретир падна.

Илуги, който се мотаеше наоколо, притича и коленичи до брат си. Видях го как скъса парче от ризата си и предположих, че ще го използва за превръзка. После се появи ръката на Гретир, преметна я през врата на брат си, Илуги се изпъна назад и двамата се изправиха. Кракът на Гретир бе свит, кръвта бе пробила превръзката. Бавно и болезнено Гретир изкуцука покрай мен в землянката. Твърде трескав да помръдна, се измъчвах от притеснения колко ли лошо се е наранил. Най-после, когато Илуги и Глаум ми помогнаха да се прибера вътре, видях Гретир да седи на земята, опрял гръб о пръстената стена. Веднага ми напомни за последния път, когато видях Транд, седеше в същата поза. Но Гретир поне още имаше два крака, макар и от ранения през грубата превръзка да изтичаше твърде много кръв.

— Голяма работа сме — каза Гретир с изкривено от болка лице. — Сега си имаме двама инвалиди. Не знам какво ме прихвана. Секирата отскочи от твърдото, старо дърво и се изкриви в ръката ми.

— Много дълбоко е срязано — каза Илуги. — Още малко и щеше да си отсечеш крака. Няма да зарасне с месеци.

— Точно това ми трябваше. Пак този мой лош късмет.

Илуги се захвана да пренарежда землянката така, че Гретир да има повече място.

— Ще запаля огън — каза на брат си. — Трябва да седиш на топло.

Повика на Глаум да донесе дърва; последва сумтене и мърморене и Глаум бавно влезе заднешком в землянката, влачейки злощастното дърво.

— Много е голямо за огнището. Намери нещо по-малко — каза Илуги.

— Не, не е — инато отговори Глаум. — Мога да го вместя. Само че е много твърдо за сечене.

Илуги, видях, не се ползваше с влиянието на Гретир пред Глаум. Със сплотеното ни малко семейство бе свършено.

Глаум нагласяше дървото в огнището, обръщайки го така, че да опре в камъка. Докато го правеше, видях нещо от долната страна на дървото. Извиках на Глаум да спре и припълзях, за да огледам отблизо. Някой нарочно бе свалил част от кората и по плоската част, дълга колкото рамото ми, дълбоко бе изрязал в дървото руни. Разбрах какво представляват дори преди да видя бледочервената боя в нарезите. Транд бе ме предупреждавал за тях. Бяха проклятие, над което за да стане още по-могъщо, е текла кръвта на волва или сейдурман. Гретир бе станал жертва на черна магия.