Читать «Бостънци» онлайн - страница 81

– Скъпа госпожо, сигурен съм, че госпожица Тарант ще докосне сърцето ми! – възрази галантно господин Бъридж.

– Не знам дали това е справедлива преценка на младите господа – въздъхна госпожа Тарант.

Верена за миг отклони вниманието си от своята приятелка и усмихнато погледна господин Бъридж:

– Надали изобщо имате сърце, но дори да имахте, не ме интересува.

– Дори не можете да си представите до каква степен думите ви засилват желанието ми да ви чуя.

– Постъпете както желаете, скъпа моя – едва чуто продума Олив. – Каретата ми сигурно е пристигнала, така или иначе, трябва да тръгвам.

– Усещам, че не искате – удивено отбеляза Верена. – Ако искахте, щяхте да останете, нали така?

– Не знам какво трябва да правя. Елате с мен! – каза Олив почти сърдито.

– Е, така изобщо няма да им повлияете – изтъкна Матиас Пардън.

– Мисля, че е най-добре да дойдете друг път – предложи помирително Селах, но Олив долови скрития намек.

Господин Грейси опита енергично да се противопостави:

– Вижте, госпожице Тарант, нали искате да спасите Харвард? – попита той със смешна гримаса.

– Не знаех, че вие сте целият Харвард! – отговори Верена също тъй шеговито.

– Опасявам се, че ще бъдете разочаровани от прекараната вечер, ако сте очаквали да добиете представа за нашите идеи – подметна госпожа Тарант на господин Грейси с безсилна симпатия. – Лека нощ, госпожице Чансълър – продължи тя, – дано да сте облечена достатъчно топло. Сигурно ще се съгласите, че в този дом правим много. Е, повечето хора са на това мнение. Има малка дупка ей тук, на верандата – доктор Тарант все забравя да извика някой да я запълни. Много ни беше приятно, че ни посетихте, засилихте желанието ми да общувам. С карета ли пристигнахте? Аз не понасям шейните, прилошава ми.

Така отговори домакинята на кратките думи за сбогом на госпожица Чансълър, изречени, докато трите дами вървяха към вратата на жилището. Олив беше напуснала неголемия салон бързо и невиждащо, без да се сбогува с останалата част от компанията. Когато беше спокойна, обноските ѝ бяха добри, но напрегнеше ли се, допускаше грешки, които в малките нощни часове си припомняше многократно преувеличени. Понякога те предизвикваха разкаянието ѝ, друг път – нейното ликуване, като във втория случай тя имаше усещането, че не би могла хладнокръвно да прояви такава справедлива отмъстителност. Тарант настоя да я изпрати надолу по стълбите и през малкия двор към каретата ѝ. Напомни ѝ, че нарочно са посипали дъсчената пътека с пепел, но тя го помоли да я остави на мира и почти го избута. Издърпа Верена в свежия нощен мрак и затвори вратата зад тях. Небето беше прелестно – синьо-черно и сребристо, искрящ зимен свод, върху който звездите приличаха на хиляди ледени точици. Въздухът беше режещ и тих, а оскъдният снежец изглеждаше плашещ. Олив вече съвсем ясно съзнаваше какво обещание ѝ се искаше да ѝ даде Верена, но навън беше толкова студено, че не можеше да я държи дълго гологлава. Междувременно в салона госпожа Тарант отбеляза, че явно госпожица Чансълър отказва да повери Верена на собствените ѝ родители, а Селах намекна, че ако ѝ бъде отправена уместна покана, дъщеря му с радост ще се обърне към широка публика в университета. Матиас Пардън си помисли (и го заяви) развеселено, че това би било сензационна новост, но добави, че преди това ще се поизмъчат да изкопчат съгласието на госпожица Чансълър. Компанията явно споделяше мнението му.