Читать «Бостънци» онлайн - страница 79

Хенри Джеймс

Олив се умълча за миг.

– Имах предвид дали симпатията ви е към представителките на нашия пол, или конкретно към госпожица Тарант.

– Е, симпатията си е симпатия, само това мога да кажа. Отнася се за госпожица Верена и за всички останали – особено за журналистките – додаде младият мъж шеговито, но тутакси долови, че приятелката на Верена не е усетила шегата в тона му. Не пожъна успех и когато продължи: – Включва дори вас, госпожице Чансълър!

Олив се изправи колебливо. Искаше да се отдалечи, но не можеше да остави Верена да бъде използвана от тези неприятни млади мъже, както допускаше, че ще се случи, след като тя си тръгне. Изпитваше и странното усещане, че през последния половин час приятелката ѝ я пренебрегва, не ѝ обръща внимание и дори е издигнала преграда помежду им – преграда от широки мъжки гърбове, от смях, граничещ с грубост, от коси погледи и подсмихвания към Олив в другия край на стаята, които по-скоро я откъсваха от случващото се отсреща, отколкото я канеха да вземе участие в него. Дори ако Верена се бе досетила, че госпожица Чансълър се смущава, когато насмешливи млади мъже владеят положението, откритието не я беше озадачило особено. Но клетото момиче трябваше да се досети, че да приема непригодността на Олив за подобна компания като нещо, което се разбира от само себе си, е също толкова неприятно за Олив, колкото и това да бъде въвлечена в подобно общуване. Най-лошите опасения на младата дама се оправдаха, когато госпожа Тарант се провикна, че гостенката не бива да си тръгва тъкмо когато господин Бъридж и господин Грейси се опитват да убедят Верена да им демонстрира умението си да говори вдъхновяващо, защото дъщеря ѝ щяла да се съгласи, ако госпожица Чансълър я убеди да се овладее. Тя била способна да ѝ повлияе повече от всеки друг. Само че господин Грейси и господин Бъридж дотолкова я напрегнали, че госпожа Тарант се съмнявала в успеха на начинанието. Цялата група се бе изправила, а Верена се приближи към Олив с протегнати ръце и грейнало лице, без никакви признаци за угризения на съвестта.

– Знам, че много искате да говоря, затова ще се опитам да кажа нещо, ако позволите. Боя се обаче, че няма достатъчно хора. Няма да постигна много с малка аудитория.