Читать «Бостънци» онлайн - страница 82

– Виждам, че сте ядосана на нещо – каза Верена на Олив, докато двете стояха под звездите. – Дано не сте ядосана на мен. Какво направих?

– Не съм ядосана... притеснена съм. И се страхувам, че ще ви изгубя. Верена, не ме изоставяйте, не ме изоставяйте!

– Да ви изоставя ли? Но как бих могла?

– Разбира се, че можете. Имате пътеводна звезда. Само не слушайте тях.

– Кого имате предвид, Олив? Родителите ми ли?

– О, не, не родителите ви – отговори госпожица Чансълър малко рязко. Умълча се и додаде: – Родителите ви не ме интересуват, не за пръв път ви го казвам. А сега, след като се запознах с тях – съгласно тяхното и вашето желание и противно на моето, – отново ви го повтарям: те не ме интересуват, Верена. Би било непочтено да ви заблуждавам, че не са ми безразлични.

– Защо, госпожице Чансълър? – промърмори Верена, сякаш се опитваше въпреки тъгата, предизвикана от тези думи, да отдаде заслуженото на безпристрастността на приятелката си.

– Да, сурова съм, може би дори съм жестока, но трябва да бъдем сурови, ако искаме да победим. Не слушайте младежите, които ви се подиграват и ви мътят главата. Те не дават пет пари нито за вас, нито за всички нас. Интересува ги единствено собственото им удоволствие, защото са убедени, че имат правото на по-силния. По-силния ли? Съмнявам се.

– Някои от тях са силно загрижени... така ми се струва... не са безразлични към нас – отбеляза Верена с усмивка, едва видима в тъмното.

– Да, ако се откажете от всичко. Не за пръв път ви питам – готова ли сте да се откажете от всичко?

– Имате предвид да се откажа от вас ли?

– Не, от нашите клети посестрими, от нашите надежди и цели, от всичко, което смятаме за свято и за което си струва да се живее!

– О, те не искат това, Олив. – Усмивката на Верена стана съвсем видима, когато тя добави: – Не искат толкова много!

– Ами тогава отидете да говорите пред тях и да им попеете! И да им потанцувате!

– Колко сте жестока, Олив!

– Да, такава съм. Но ако ми обещаете нещо, ще стана много нежна!

– Странно място за клетви – потръпна Верена и се озърна в тъмното.

– Да, ужасна съм, знам. Но ми обещайте. – Олив придърпа момичето към себе си, загърна я с една ръка с наметката, която висеше от раменете на собствената ѝ слаба фигура, и с другата я прегърна, вперила в нея умолителен, но леко неуверен поглед. – Обещайте! – повтори тя.

– Нещо ужасно ли е?

– Никога да не ги слушате, никога да не допускате да ви подкупят...

В този миг вратата се отвори отново и светлината от вестибюла плисна върху верандата. В отвора се показа Матиас Пардън заедно с Тарант и съпругата му. Другите двама гости също пристъпиха напред, за да проверят какво бави Верена.