Читать «Бостънци» онлайн - страница 80

– Жалко, че не доведох приятели. С радост биха дошли – обади се господин Бъридж. – В университета има голямо желание хората да ви чуят, а няма по-благосклонна аудитория от тази на Харвард. Тук сме само двама – Грейси и аз, но съм сигурен, че той ще потвърди думите ми.

Младият мъж изрече думите волно и с лекота, усмихвайки се леко на Верена и дори на Олив като човек, когото смятат за майстор на хитроумните подмятания.

– Господин Бъридж умее да слуша още по-добре, отколкото говори – заяви приятелят му. – Свикнали сме да внимаваме по време на лекции, нали разбирате. За нас ще е привилегия да ви чуем да говорите. Затънали сме в невежество и предразсъдъци.

– О, моите предразсъдъци! – продължи Бъридж. – Само да знаехте – ужасни са, уверявам ви!

– Дайте им да се разберат! – провикна се Матиас Пардън. – Ако искате да завладеете Харвард, това е шансът ви. Тези господа ще разпространят новината. Ще поставите началото на всички начала.

– Не знам дали ще ви допадне – каза Верена, все още вперила поглед в очите на Олив.

– Сигурна съм, че всичко тук допада на госпожица Чансълър – вметна с благородна увереност госпожа Тарант.

Селах отново се появи – високата му и одухотворена фигура застана в рамката на вратата.

– Малко вдъхновение? – попита той насърчително и огледа групата.

– Ще се справя сама, ако предпочитате – каза Верена нежно на приятелката си. – Може би случаят е подходящ да опитам без татко.

– Да не искаш да кажеш, че ще се справиш сам-самичка? – възкликна смаяно госпожа Тарант.

– О, умолявам ви, покажете ни цялата програма, с всички действащи лица! – настоятелно се обади господин Бъридж.

– Единственото ми желание е да я предразположа – увери ги Селах, бранейки позицията си. – Веднага ще се оттегля, ако не се получи. Нямам желание да привличам внимание към собствените си скромни дарби.

Изявлението му, изглежда, беше насочено към госпожица Чансълър.

– Ще се получи по-добре, ако не я докосвате – каза му Матиас Пардън. – Ще бъде, сякаш върху нея се спуска свише... каквото там се спуска.

– О, никога не сме твърдели нищо подобно –  промърмори госпожа Тарант.

Лицето на Олив пламна след този кратък разговор. Усещаше, че всички присъстващи я наблюдават – най-вече Верена – и че ѝ се предоставя възможност да засили влиянието си над момичето. А такива възможности вълнуват. Тя изобщо не обичаше да попада в центъра на вниманието, ала всичко казано беше невежо и пошло. В стаята се бе възцарила тъкмо атмосферата, от която тя искаше да измъкне Верена. Гледаха на нея като на атракция, като на развлечение, а двамата колежани най-безсрамно ѝ се присмиваха. Не това беше нейното предназначение и Олив щеше да я спаси. Верена беше толкова простодушна, че не го проумяваше, тя беше единствената чиста душа сред тази противна сбирщина.

– Иска ми се да говорите пред достойна публика, да убеждавате хора, които са сериозни и искрени. – Олив усети, че гласът ѝ трепери още докато изричаше тези думи. – Твоята мисия не е да развличаш отделни хора, а да докоснеш сърцата на цели общности, на народи.