Читать «Бостънци» онлайн - страница 257

– Разбира се, доколкото е възможно тя да бъде весела. Всичко е относително. С такова нетърпение очаква речта на приятелката си довечера, че състоянието ѝ е неописуемо! Не може да седи мирна и три минути, излиза по петнайсет пъти дневно, непрекъснато урежда, дава интервюта, обсъжда, телеграфира и рекламира, такава бюрокрация и търчане, все едно води цяла армия на бойното поле. Какво правят с армиите в Европа? Мобилизират ги, нали? Е, Верена е мобилизирана и това е щабът.

– Вие ще ходите ли в Мюзик Хол довечера?

– За каква ме вземате? Нямам желание някой да ми крещи цял час.

– Не се съмнявам, не се съмнявам, че госпожица Олив е в треска – продължи Рансъм разсеяно. После додаде рязко и с различен тон: – Ако тази къща е щаб, както казвате, как така не сте я виждали?

– Олив ли? Че аз само нея виждам!

– Имах предвид госпожица Тарант. Все някъде трябва да е – и то наблизо, след като ще говори довечера.

– Да не искате да отида да я търся? Само това липсва! – провикна се госпожа Луна. – Ама какво ви става, Базил Рансъм, какво целите? – попита тя много остро. Беше опитала с високомерие, беше опитала и със смирение, но накрая се беше озовала срещу съперник, когото не приемаше сериозно, но въпреки това беше не по-малко неприятен.

Не знам дали Базил Рансъм би се опитал да отговори на въпроса ѝ, ако не се беше появила пречка, но в мига, в който тя изрече думите, завесата на входната врата се отмести и на прага се появи посетител.

– Боже, колко досадно! – възкликна госпожа Луна достатъчно силно, за да бъде чута, и без да помръдва от мястото си, впери неблагосклонно поглед в натрапника – господин, когото Рансъм имаше чувството, че вече е виждал. Беше млад мъж със свежо лице и буйна коса, преждевременно побеляла. Стоеше и се усмихваше на госпожа Луна, невъзмутим от липсата на всякаква любезност. Тя го погледна, сякаш не го познава, а Рансъм се подготви да си тръгва и да остави двамата да се оправят.

– Опасявам се, че не ме помните, макар да сме се виждали преди – дружелюбно каза младият мъж. – Идвах преди седмица и госпожица Чансълър ме представи.

– А, да, но тя не е у дома в момента – отговори неопределено госпожа Луна.

– И аз така разбрах, но не допуснах това да ме възпре. – Младият мъж погледна усмихнато и към Базил Рансъм, с което стана по-приятен в очите на госпожа Луна и сякаш привлече внимание към превъзходството си. – Много искам да получа информация по един въпрос и не се съмнявам, че ще бъдете така добра да ми я дадете.

– Сега си спомням... вие работите в пресата – каза госпожа Луна. Рансъм също си беше спомнил кой е младият мъж. Присъстваше на прословутото събиране у госпожица Бърдзай, където доктор Пранс го беше описала като  блестящ журналист.

Той достойно прие определението, което му даде госпожа Луна, и продължи да се усмихва на Рансъм (сякаш и той си беше спомнил кой е), изричайки думата, която обясни всичко:

– Аз съм от "Веспър", нали сте чували? – И продължи: – Е, госпожо Луна, не ме интересува, няма да ви оставя на мира, искаме да научим последните новини за госпожица Верена и те трябва да излязат от тази къща.