Читать «Бостънци» онлайн - страница 255

Госпожа Луна изслуша този искрен отчет за делата на младия мъж, полуизвърнала глава през рамо към него и вперила в него най-студения поглед от своя арсенал.

– Значи, предлагате да предам доверието на сестра си, така ли?

– По-лошо – предлагам ви да предадете госпожица Тарант.

– Какво ме интересува госпожица Тарант? Не проумявам за какво говорите.

– Наистина ли не знаете къде живее тя? Не сте ли я виждали тук? Нима двете с госпожица Олив не са неразделни?

При тези думи госпожа Луна се обърна към него, скръсти ръце, отметна глава назад и възкликна:

– Вижте какво, Базил Рансъм, никога не съм ви мислела за глупак, но ми се струва, че сте си изгубили ума, откакто ви видях за последен път!

– Няма спор – усмихна се Рансъм.

– Да не искате да кажете, че не знаете всичко, което може да узнае човек за госпожица Тарант?

– Не съм я виждал, нито съм чувал за нея през последните десет седмици. Госпожица Чансълър я скри.

– Как така ще я скрие, като името ѝ е по всички стени и огради в Бостън?

– О, да, забелязах и не се съмнявам, че ще мога да я видя, ако изчакам до довечера. Само че не искам да чакам до довечера. Искам да я видя сега – и то насаме.

– Нима? Много интересно! – провикна се госпожа Луна и се засмя пресекливо. – И по каква работа, моля?

Рансъм се поколеба.

– Предпочитам да не ви казвам.

– Значи, очарователната ви откровеност си има граници! Клети ми братовчеде, много сте наивен. Да не мислите, че давам и пет пари?

Рансъм не отговори на въпроса ѝ, но след минутка продължи:

– Ама честно, госпожо Луна, няма ли да ми помогнете?

– Боже, как ужасно гледате и какви отвратителни думи използвате! "Честно"! Чуйте се само! Като че ли толкова харесвам това същество, че ще искам да го задържа за себе си!

– Не знам, не разбирам – тихо и бавно отвърна Рансъм, но все още с тъжен поглед.

– Като че ли аз разбирам повече! Вие не сте за пример, обаче наистина мисля, че заслужавате по-добра съдба от тази да ви зареже момиче с толкова нисък произход.

– Не съм зарязан. Много я харесвам, но тя никога не е откликвала с взаимност.

На което госпожа Луна отговори с насмешка:

– Странно, че на вашата възраст сте такъв наивник!

Рансъм отвърна само замислено и доста разсеяно:

– Сестра ви наистина е много умна.

– С което искате да кажете, допускам, че аз не съм! – Госпожа Луна неочаквано промени тона си и каза мило и смирено: – Бог ми е свидетел, никога не съм се и преструвала!