Читать «Бостънци» онлайн - страница 259

– Бързо се надушихте – промърмори възмутено госпожа Луна.

– Ами ходих навсякъде, където ми хрумна – отговори господин Пардън. – Душих около агента на сестра ви, но не успях да поговоря с него. Подозирам, че играе своя игра. Госпожица Чансълър ми каза – както госпожа Луна сигурно помни, – че няма да бъде тук цяла седмица и че предпочита да не ми казва нито къде, нито как ще прекара времето преди паметната вечер. Разбира се, аз я уверих, че ще науча, ако мога, както сигурно помните разговора ни по темата – каза той на госпожа Луна. – Открито я предупредих, че ако не внимават, ще прекалят с потайността. Доктор Тарант не беше никак доволен от нея. Все пак направих всичко по силите си с материала, за който отговарях, и "Веспър" осведоми публиката, че местонахождението на госпожица Тарант е най-голямата загадка на сезона. Трудно ще заблудиш "Веспър".

– Страх ме е да си отворя устата във ваше присъствие – обади се госпожа Луна, – но трябиа да изтъкна, че сестра ми е проявила необичайна общителност. Казала ви е толкова много, че дъхът ми секва.

– Длъжен съм да ви изпитам, може пък да знаете нещо – невъзмутимо отговори Матиас Пардън. – Не е честно, защото всъщност нищо не ви е известно. Госпожица Чансълър се е променила, съществено се е променила, защото преди година-две тя беше буквално недостъпна. След като успях да накарам нея да омекне, защо да не успея и с вас, госпожо? Тя съзнава, че в момента мога да ѝ помогна, и тъй като не съм злобен, съм готов наистина да ѝ помогна с каквото мога. Проблемът е, че още не ми се доверява, не ме допуска. Така или иначе – продължи той и се обърна конкретно към Рансъм, – преди половин час в Хол не знаеха нищо за госпожица Тарант с изключение на факта, че преди около месец тя отишла там заедно с госпожица Чансълър, за да изпробва гласа си, който звънял в цялата зала като сребро, и че госпожица Чансълър гарантира абсолютната ѝ точност довечера.

– Е, това е всичко необходимо – подметна Рансъм напосоки и протегна ръка за сбогом на госпожа Луна.

– Напускате ли ме вече? – попита тя и го удостои с поглед, който би смутил всеки зрител, който не е репортер на "Веспър".

– Имам да върша много неща, налага се да ме извините. – Беше напрегнат, не го свърташе, сърцето му туптеше по-бързо от обикновено и не изпитваше грам угризение, че ще я остави сама да се отърве от господин Пардън.

Господинът продължаваше да се намесва в разговора вероятно с надеждата, че ако се позабави, ще се появи или госпожица Тарант, или госпожица Чансълър.

– Всички места в залата са продадени, очаква се огромна публика. Ето какво се случва, когато нашата бостънска публика прегърне някоя идея! – възклика господин Пардън.

Единственото желание на Рансъм беше да се измъкне и за да улесни освобождението си, като намекне, че така ще я види отново, на излизане каза лицемерно на госпожа Луна:

– По-добре елате довечера.

– Не ми харесва бостънската публика, не ми харесва и идеята! – отговори тя.

– Да не искате да кажете, че няма да ходите? – възкликна господин Пардън ококорен и тупна с ръце джобовете си. – Не я ли смятате за гениална?