Читать «Бостънци» онлайн - страница 258

– О, за бога! – промърмори Рансъм под носа си и взе шапката си.

– Госпожица Чансълър я е скрила. Обиколих целия град да я търся, но дори баща ѝ не я е виждал цяла седмица. Получихме неговите мисли по въпроса – никак не е трудно, – обаче не ни трябват те.

– А какво искате? – почувства се длъжен да попита Рансъм, след като господин Пардън (спомни си дори името) се представи достатъчно.

– Искаме да разберем как се чувства тя преди тази вечер, напрегната ли е, какво очаква, как ще изглежда, с какво ще бъде облечена в шест часа. Господи! Ако можех да я видя, щях да разбера какво искам, тя също, допускам! – възкликна господин Пардън. – Разберете, госпожо Луна, неестествено е да не го иска човек. Повече няма да ви разпитвам къде е тя, защото ще ви се стори твърде нахално, след като тя желае да се усамоти. Макар че според мен допуска грешка. Ние бихме могли да използваме тези последни часове с неясна полза! Не може ли поне да ми дадете някои лични подробности – каквито обичат хората? Какво ще вечеря? Или пък ще говори на гладно?

– Ама моля ви, господине, изобщо не ме интересува. Нямам нищо общо с тази работа! – гневно се провикна госпожа Луна.

Репортерът се вторачи в нея, после нетърпеливо каза:

– Нямате нищо общо, значи – не одобрявате, така ли? – и вече бъркаше в страничния си джоб за бележника.

– Бог да ни е на помощ! – възкликна госпожа Луна и въпреки неприятното усещане, че всичко, което се стреми да избегне, бързо се стоварва върху главата на момичето, Рансъм избухна в циничен смях.

– О, дайте воля на протеста си, госпожо. Дайте ни поне нещичко! – продължи господин Пардън. – Протест от тази къща ще бъде очарователна подробност. Трябва ни, нямаме нищо друго! Читателите ни се интересуват от сестра ви почти колкото от госпожица Верена, знаят прекрасно колко силна е подкрепата ѝ. Много ще се радвам да запиша: "Какво мисли семейството на госпожица Чансълър" – вече си представям заглавието.

Госпожа Луна се отпусна тежко в най-близкия стол, простена и закри лицето си с ръце.

– Бог да ми е на помощ, радвам се, че заминавам за Европа!

– Това е поредната подробност – всичко има значение – отбеляза Матиас Пардън и бързо си записа в бележника. – Позволете да попитам дали заминавате в Европа, защото не одобрявате възгледите на сестра си?

Госпожа Луна отново скочи на крак и изтръгна бележника от ръката му.

– Ако имате наглостта да публикувате дори една дума за мен или да споменете името ми във вестника, ще дойда в редакцията ви и ще направя невероятна сцена!

– Скъпа госпожо, това би било божи дар за нас! – възклика въодушевено господин Пардън, но прибра бележника в джоба си.

– Навсякъде ли търсихте госпожица Тарант? – попита го Базил Рансъм.

Щом чу този въпрос, господин Пардън му хвърли поглед, изпълнен с внезапно лукавство – съзря в него конкурент. Затова Рансъм додаде:

– Не се тревожете, не съм репортер!

– Все за нещо сте пристигнали от Ню Йорк.

– Да, но не като представител на вестник.